Енергетиката означава три неща: власт, още власт и само власт! Колкото повече, толкова повече – би казал Мечо Пух! Съдейки по последните медийни изяви на Бойко Борисов и той си е дал сметка за това!
Няма да коментирам изказванията му за ЕРП, ДКЕВР, Цанков камък, АЕЦ “Белене” и т.н. Той има право на своите грешки. Екипът от експерти обаче, който “слага в устата му” екстравагантни идеи – няма такива права!!!
По-долу копирам със съкращения мое интервю за в. “Дневник”, публикувано в печатното издание на 13 юни 2008 г под заглавие: “СЪЗДАВАНЕТО НА ЕНЕРГИЕН МЕГАХОЛДИНГ МОЖЕ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО КАРТЕЛИРАНЕ”. Ден преди това, текстът беше на електронната страница на вестника, озаглавен: “ИЗКУСТВЕНОТО „УДЪРЖАНЕ“ НА ЦЕНИТЕ В КРАЙНА СМЕТКА СЕ СТОВАРВА ВЪРХУ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”.
“Реални ли са цените в дадения момент в тази сфера? И бихте ли направили сравнение с тези в съседните страни?
– Цената на енергията за всеки локален пазар е микс от много компоненти – първичен енергоресурс, процент на участието му в крайния горивно-енергиен баланс (ядрено гориво, въглища, газ), технология на генериране на енергия, необходимост от покупка на квоти парникови газове, технологични загуби, загуби от неоптимално управление на мрежи и т.н. Така че, струва ми се, не е коректно да сравняваме несравними неща. Иначе ще изпаднем в положение да сравняваме цени на електроенергия във Франция (0.054 евро за кВтч) напри-мер, която генерира предимно от АЕЦ, с цени в България, която генерира от въглища (0.047 евро за кВтч при средно за Европа 0.082 евро за кВтч за 2007 г. по данни на Евростат).
Цената е такава, каквато е… и всички са недоволни, започвайки от потребите-лите – битови, малък и среден бизнес, индустрия, и свършвайки с енергийните дружества. Въпросът е да се намери балансът. Изкуственото „удържане“ на цените, водено не от пазарна, а от политическа логика, рано или късно се „стоварва“ в крайна сметка върху тези, които имат най-малка вина и които винаги „плащат“ сметката на политическия PR – потребителите, които са и избиратели. После се задейства ефектът на бумеранга и потребителите/избиратели „награждават“ или „наказват“ политиците чрез вота си.
Има съмнения, че цените у нас изкуствено се завишават поради многото звена във веригата производител – потребител.
– Нека не забравяме все пак, че цената на електроенергията у нас е най-ниска в Европа. Разделянето на генерация, пренос, дистрибуция, търговия (визирам електроенергетиката) е европейска практика. Членството в ЕС налага съобразяване с установени правила.
…………….
В този план създаването на енергиен мегахолдинг (с участие на НЕК, АЕЦ, „Булгаргаз“, „Марица-изток“ и т.н.) би могло да се разглежда като картелиране. Ще имаме вертикално интегрирана мегаструктура и мегаиграч в енергетиката, който контролира вноса на част от първичния енергоресурс (газ и ядрено гориво), генерира енергия (АЕЦ и „Марица-изток“) и държи мрежите за пренос (НЕК). В полето енергетика държавата, освен че разполага с рефера (ДКЕВР), ще разполага и с основния играч. Е, да разчитаме ли на честна игра, или да заменим принципа на феърплей с принципа на Кубертен?
Давате пример за голямо картелиране. А малко и невидимо съществува ли сега? Има ли начини за оптимизиране системата на енергетиката, или има лобита, които не позволяват това да се случи?
– ……………
Нека не подценяваме ролята на държавата и на държавния регулатор в лицето на ДКЕВР. Дейностите в енергетиката са лицензионни и като такива подле-жат на контрол и санкции. Това, което казвам, е, че ако реши, държавата има достатъчно лостове да „наказва“ за неспазване на правилата. Друг е въпросът, че самите правила понякога са хаотични, недомислени, противоречиви.
Що се отнася до лобитата или интересите. Енергетиката като стратегически отрасъл предполага наличие на засилен интерес. Всякакъв. Защото в ХХІ век енергията е преди всичко власт, много власт. Дори не толкова печалба, изра-зена в пари. Който контролира енергоресурсите и енергията, оперира с перспективата. Защото какво би бил животът на днешния човек без електри-чество например.
За това става на въпрос. За властта, опосредствана от контрола върху страте-гически продукт като енергията. Няма уважаваща себе си държава, която да не е оценила този ресурс. Ако тя не го оценява… идва ред на лобитата.
Държавата по закон би следвало да балансира интересите на потребителите и на енергийните дружества. Доколко има държава в регулацията? И на кого служи тя?
– По закон, по закон повтарям, енергетиката е строго регулиран отрасъл. Иначе няма как да се гарантират непрекъсваемост и сигурност на доставките. От друга страна, няма истински пазар на продукта енергия.
…………..
Регулирането, балансирането на цените на енергията – по нашия начин, след време неминуемо води до шоков скок на цените, тъй като икономическата и пазарната логика не следват политическата.”
Дойде ли времето за поправяне на грешките?!! Или сега е моментът, в който ще бъдат допуснати нови, чийто ефект ще бъде още по-деструктивен от вече направените …
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА