Преди четвърт век ние бяхме щастливи. Когато Чернобил експлодира и комунистите мълчаха, никой не знаеше какво ни заплашва. Радиоактивният облак, следвайки законите на физиката, се преместваше в областите с ниско налягане над Беларус, Швеция и Германия.
Четвърт век след Чернобил е време да се запитаме: ние трябва ли отново да разчитаме на късмета си или да получим точна информация? Фактът, че в Русия сега горят дървета заразени в радиокативни вещества от Чернобил, все още не означава опасност. Факт е, че при 700 градуса радиоактивният цезий се освобождава от дърветата в замърсените райони, като това се твърди от австрийски експерти, но ние знаем, че австрийците са признати лидери в ядреното алармаджийство.
Но ние сме в правото си да очакваме, че сериозни сведения ще дойдат директно от Русия. Ако тази информация не се получи от Русия, ние отново ще си припомним пролетта на 1986 година. Фактът, че Москва крие опасен облак се разбира само в Швеция. Когато атомната електроцентрала „Forsmark», отчита увеличава радиация, става ясно, че замърсяването идва от чужбина и вятърът духа от югоизток.
Откъде духа сега и какво носи със себе си вятърът? Ако това разберем от измерванията на шведските институции, ще имаме още един аргумент в полза на това, че при по-нататъшното изграждане на АЕЦ „Темелин“ не може да се разчита на руската прозрачност.
Srde?n? pozdrav z ?ernobylu – „Lidovky„, Чехия