пт. мар. 29th, 2024

АЕЦ „Белене“ поредният енергиен руски проект, станал жертва на българско политическо решение

By energetic мар. 30, 2012

В редакционна статия на ИТАР-ТАСС от Игорь Броварник, руската агенция подлага на сериозна критика решението за стопирането на строежа на АЕЦ „Белене“ .

България се оттегля от проекта с руско участие за изграждането на АЕЦ „Белене“, но не се отказва да бъде  приятел  с Русия, поне на думи. Българския премиер Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев подчертаха веднага след обявяването в сряда на официално решение на правителството за „Белене“, че отношенията между България и Русия не са ограничени до един проект, а по-скоро трябва да бъдат развивани и  в други посоки.

Самият Борисов същия ден по време на представянето на книгата на известния български дипломат Симеон Радев / 1879-1967г. / „Външната политика на д-р Стоилов и помирението с Русия“, публикувана за първи път в България, цинично оцени  българо-руските отношения на 600 милиона евро – толкова  България плаща годишно за газа, доставян от Русия.

„Германия   плаща за газа по $ 330, България – $ 600, аз се надявам, че  преговорите, които ще проведем,  ще позволят да се намали тази цена, тогава може отново говорим за приятелските българо-руските отношения“, – каза   българският премиер, като даде ясно да се разбере , че приятелството между двете страни ще бъде чисто финансово и прагматично.

Само че под определението „приятелство по сметка“ между България и Русия никак не се побира отхвърленият проект АЕЦ „Белене“, който е необходим  повече на България, отколкото на Русия. Ръководителят на „Росатом“ Сергей Кириенко каза, че „с  общо портфолио на поръчките от 20 блока за атомни електроцентрали, които сега има“ Росатом „, отказът от една станция – е незначителна загубата,“ като акцентира върху загубата на време и усилия. Български специалисти в областта на ядрената енергия са определили „Белене“ като важен  за Русия проект, но от стратегическо значение за България.

Повечето експерти в областта на енергетиката след решението  задават въпроса: каква ще   бъде енергийната стратегия на България? Отговорът на този въпрос до сега, никой не може да даде, доколкото  фантастичните планове на правителството   да прехвърлят готовия реактор за „Белене“ в АЕЦ „Козлодуй“ и строителство на мястото на планираната ядрена станция, на газова електроцентрала, предизвикват съмнения дори у най-ревностните противници на проекта .

Много хора сега се замислят за бъдещето на българската ядрена енергетика. Министър-председателят след заседанието на Икономическата комисия в сряда в парламента  дори допусна възможността за изграждане не само на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“, но също така и за перспективата за 8-ми, което изглежда също толкова утопично. В АЕЦ „Козлодуй“ в момента  от 6 блока  работят  5-ти и 6-та –   лицензът на първия изтича през ноември 2017 г., а на втория – през октомври 2019, след тяхното спиране България ще се превърне от  износител на електроенергия, във вносител.

Всъщност, предизвиква недоумение и предложението на   правителството за изграждане на газостанция на площадката, предназначена за АЕЦ „Белене“. Идеята вече бе определена като „техническа авантюра“,  тъй като не е известно как ще се осъществяват доставките на газ в регион без газова инфраструктура. Също така не е ясна каква ще бъде цената на електроенергията, произведена в тази станция, защото крайната цена на продукцията и, би била непосилна и за обремененото  с и без това високи  тарифи за електроенергията  население.

Местни противниците на проекта с очевидна ирония  казват, че нейната реализация е възможна само ако Русия   доставя газ за станцията безплатно с отчитане на решението за проблема с транспортирането. Поддръжниците  същи  не намират ясен отговор, позовавайки се на волята на правителството.

Така че с какво е заплашена България след отхвърляне  на проекта „Белене“, защо някои наричат решението на българското правителство политически и икономически правилно, докато други предричат  краха на националната ядрена енергия и  предсказват изместването на страната в енергийната периферия не само на Европа, но и на целия свят? Политически правилно това  решение наричат само тези сили, които няма никакъв интерес от навлизането на  Русия на енергийния пазар на ЕС, следователно, обясняват  оттеглянето от проекта с ключовата дума  „политика“, а  не с „икономика“. Говорейки за негативните последици, на първо място е проблемът с увеличението на цената на електроенергията.

Изминалата необичайно студената зима засегна сериозно джобовете на обикновените граждани,   потреблението на газ  нарасна  с 20 процента. Типичното българско семейство с жилищна площ от 60 кв. м през зимата е похарчило за отопление, свързано с потреблението на „синьото гориво“   средно  200-300 лв. (100-150 евро)  за месец. А  средната заплата в София е около 800-1000 лв. (400-500 евро). От 1 юли тази година, според Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ,  цената на електроенергията ще се увеличи  с 8-10%. Без привличане на допълнителни мощности, функциите на които може в бъдеще да играе атомната електроцентрала „Белене“,  България се обрича на  „енергиен глад“, и следователно, ще трябва да  наваксва с внос на електроенергия.

http://30dumi.eu

By energetic

30 години опит в новинарството и преводите.

Related Post