Мижи да те лажем за контрола на ЕРП-тата

Доклад на Сметната палата констатира, че за периода 2007 – април 2013 г. ДКЕВР е направила само два регулаторни одита в сектора, от 23 издадени наказателни постановления 19 са отменени от съда.

Мижи да те лажем. Тази фраза от шопския фолклор сякаш илюстрира до голяма степен случилото се около и след раздържавяването на електроразпределителните ни предприятия (ЕРП). Под този рефрен са както хвалбите на висши администратори за “сделката на века”, така и вербалната “строгост” на държавния регулатор към дружествата. Ситуацията известно време беше като във вица – те ни лъжат, че всичко е в името на обществения интерес, ние гражданите – че им вярваме.

Само преди месец Славчо Нейков – главен секретар на енергийното министерство в кабинета “Сакскобургготски” заяви, че и като процедура, и като цена приватизацията на ЕРП-тата била за пример. Миналата година обаче, когато протестите на потребителите срещу тях достигнаха своя апогей, провокирани от увеличените цени на тока и непосилните сметки за зимните месеци, онези, чиито подписи стоят под договорите за продажба, се изпокриха. Ако сделките са еталонни, защо го направиха?

После кротко се обявиха за невинни. Лидия Шулева, вицепремиер и министър на икономиката в правителството на НДСВ, се оправда с приетата от Народното събрание през 2004 г. Енергийна стратегия, със Световната банка и с Международния валутен фонд, които ни “спуснали” матрица за приватизацията. Стриктното й спазване било условие за получаване на договорена финансова помощ. Един вид раздържавяването било неизбежно, а сроковете едва ли не форсмажорни.

Дълго време договорите, подписани между българската държава и купувачите (ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН – тогава), бяха държани далеч от погледа на гражданите, скрити зад

клауза “конфиденциално”

Оказва се, имало защо. В интервю за ДУМА (брой 93 от 23.04.2014 г.) членът на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Руси Статков заяви, че ангажиментите, вменени на инвеститорите, са малко, толкова, че пръстите на едната ръка са достатъчни, за да бъдат изброени.

Първо. Да не продават акциите си – изпълнено.

Второ. Да не свалят разходите за труд под нивата от 2003 г. – изпълнено, но за сметка на неплащане на болнични и “спестяване” от повишаване квалификацията на работниците.

Трето. Да разпределят дивиденти три години след 2004 г. – неизпълнено.

Четвърто. Да не преустановяват услугата в съответствие с лицензите.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) потвърждавала в годините пред Агенцията за следприватизационен контрол и пред АПСК, че това задължение се изпълнява.

Що се отнася до евентуалните инвестиции на стратегическите купувачи още през 2004 г. Атанас Бангачев, тогава директор на Агенцията за приватизация (АП), казва, че те не подлежат на договаряне, понеже били “имплицитно заложени в лицензите”. Неговият наследник на поста – Тодор Николов, потвърждава, че такива не са предвидени в договорите, защото инвестирането в електроразпределителната мрежа е свързано с размера на цените на тока и затова държавата е записала като задължение за новите собственици да изпълняват одобрените им от ДКЕВР бизнеспланове.

И ексминистър Лидия Шулева, и бившият директор на АП – Тодор Николов, прехвърлят отговорността за контрола на дейността на ЕРП върху държавния регулатор. Как се справя той показаха площадите на българските градове, изпълнени с гневни граждани преди година.

Публикуван тези дни одит на Сметната палата, правен на ДКЕВР относно регулирането на цените в електроенергетиката за периода 01.01.2007 – 30.04.2013 г., хвърля допълнителна светлина и дава част от отговорите на въпроса защо сме там, където сме – изпълнени с недоверие и към държавната комисия, и към електроенергийните дружества.

Съгласно Закона за енергетиката ДКЕВР контролира спазването на лицензионните условия от енергийните предприятия чрез осъществяване на регулаторни одити. До юли 2010 г. обаче не е регламентирана законова възможност за извършването им, нито е определен периодът, на който задължително следва те да се осъществяват. Сметната палата констатира единствено наличието на Вътрешни правила (от 2009 г.) за текущ контрол, който има за цел да установи степента на съпоставимост между изискванията на Комисията и изпратената информация от дружествата за видовете разходи, приходи и активи.

За периода, проверяван от палатата (01.2007 – 04.2013 г.), ДКЕВР е извършила само два регулаторни одита в сектор “Електроенергетика” на “ЧЕЗ Разпределение България” АД, “ЕВН България Електроразпределение”АД, “Е.ОН България Мрежи” АД, ЧЕЗ “Електро – България” АД, “ЕВН България Електроснабдяване” АД и “Е.ОН България Продажби” АД. Констатирани са

множество нарушения

на лицензите, Закона за енергетиката, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, Закона за обществените поръчки, Търговския закон и решения на комисията, извършени от изброените електроразпределителни и електроснабдителни дружества. Ето някои от тях, както са посочени в доклада на националния одитор:

* увеличаване делът на изнесените услуги (вкл. аутсорс), при влошаване на икономическите показатели, което е нарушение на лиценза, съгласно който лицензиантът е длъжен да извършва лицензионната дейност при минимални икономически обосновани разходи с тенденция за тяхното намаляване с цел сигурен, непрекъснат и ефективен пренос на електроенергия през мрежата (всички изброени по-горе дружества);
* липса на изградена, въведена и поддържана система за управление на качеството, обхващаща всички елементи на дейността по лиценза, сертифицирана от независима организация (всички изброени дружества);
* несъздадено и неподдържано специализирано звено за работа с потребителите (“ЧЕЗ Разпределение България” АД, “Е.ОН България Продажби” АД, “Е.ОН България Мрежи” АД, “ЕВН България Електроснабдяване” АД);
* пренебрегване на изискването за даване на разрешение от комисията за извършване на “други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие” (“ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЧЕЗ “Електро – България” АД).

Председателят на ДКЕВР е изпратил до главния прокурор доклад за извършения регулаторен одит със справка за направените от ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН разходи за външни услуги (включително и аутсорс). Какво се е случило със сигнала в прокуратурата, не е ясно. Сметната палата констатира, че на комисията не е предоставена обратна информация. Във връзка с извършените нарушения ДКЕВР е инициирала административнонаказателни производства по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Издадени са 23 наказателни постановления с общ размер на наложените санкции 3 010 000 лв.

Всички те са обжалвани

от проверените дружества в административните съдилища, в резултат на което са отменени 19 от тях на обща стойност 2 260 000 лв., 2 са потвърдени, едно е изменено. При 15 от отменените 19 наказателни постановления (близо 80%), посочената причина в решението на съда е формална – съставяне на акта след изтичане на срока за образуване на административно-наказателното производство или липса на описание на нарушението, дата и място на извършването му. Това поражда съмнения за квалификацията и професионалните умения на съставителите, както и за нелоялно изпълнение на задълженията. При останалите 4 наказателни постановления съдът е установил липса на нарушение.

Според експертите на Сметната палата ДКЕВР е имала основания в този случай да упражни контролните си правомощия в пълна степен, като заедно с административните наказания наложи и принудителни административни мерки с цел защита правата и законните интереси на гражданите, държавата и обществото. Сред тях – писмено нареждане за преустановяване на определен тип действия, временно спиране или ограничаване на лицензионната дейност, назначаване на особен управител. Държавният регулатор обаче не е предприел подобни действия и не е ползвал правата си по закон. Защо, е прост въпрос, но без отговор. Засега.

Комисията е осъществявала и текущ контрол, за което са разработвани годишни графици. На одиторите от Сметната палата са предоставени графиците за 2010 г. и за 2011 г. Те обаче не са утвърдени от председателя на регулатора. За одитирания период в сектор “Електроенергетика” от планирани 23 проверки са осъществени 6 или изпълнението е 26 на сто. От тях три през 2007 г. и по една за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Причината за неизпълнението е, че не са издадени заповеди от председателя на комисията за осъществяването им. Онези шест, които все пак са осъществени, са приключили без предложения за откриване на процедура за прилагане на принудителни административни мерки спрямо енергийните предприятия.

Изпълнени са и 83 извънредни проверки, основно по жалби, от които 50 по документи и 33 на място. Работните групи са дали общо 67 предписания, като за 40 от тях са определени срокове за изпълнение. При последващи проверки в същите дружества, извършени през 2008 г. и 2009 г., в констативните протоколи и докладите на ДКЕВР не е отразено контролирано ли е изпълнението на предписанията, направени през 2007 г. През 2012 г. Комисията е извършила извънредни проверки по 4 жалби, като по 3 от тях произнасянето е с 5 месеца закъснение.

Не е луд, който яде баницата, а който му я дава, мъдро е заключил народът ни. Фрустрираните реакции на електроснабдителните и електроразпределителните компании около стартиралата процедура по отнемане лицензите на първите и регулаторния одит на вторите е индикатор ако не за друго, то за нарушен комфорт. При това сериозно. Едно е ясно – начинът, по който са работили доскоро и те, и държавният регулатор, не може да остане същият. Гражданите няма да го допуснат и те го показаха преди година на площадите.

Светла Василева

в. Дума,

loading...

Add Comment