ДКЕВР потвърди края на подкрепата за всички ВЕИ

С Решение №Ц-1 от 28 януари 2015 г.(1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) намали преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници – биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. То е взето на основание на законово предоставената възможност по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от Наредба №1 от 18 март 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия за намаляване на цената на изкупуване в рамките на регулаторния период при “съществено изменение на ценообразуващ елемент”.

Макар и с редица недостатъци, които са предмет на вече започнали процедури по обжалването му, привидно това решение има ограничен предметен обхват. В мотивите му обаче се правят и повтарят изводи относно отпадането с обратна сила на всички съществени стимули за развитието на възобновяемите енергийни източници в страната (2) и затова следва да се разгледа и в този по-широк контекст.

В мотивите на решението на регулатора от края на януари се посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕВИ на 27 декември 2013 г. в Европейската комисия е бил изпратен изготвеният от Министерството на икономиката и енергетиката Втори национален доклад за напредъка в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници (3) (“Втори национален доклад”). Твърди се, че през 2012 г. е постигнат дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в страната от 16.4% и е “налице условието за прилагане разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ”. Предвид изложените по-горе аргументи с Решение №Ц-1 от 28 януари 2015 г. ДКЕВР приема, че “следва да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници… които да бъдат прилагани единствено от производители, чиито обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са заявени за присъединяване преди 27 декември 2013 г.”.

Наистина според чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ насърченията, свързани с изкупуването на електрическата енергия от ВЕИ за определен в закона срок и определянето на преференциална цена, не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, които се заявяват за присъединяване “след датата на доклада на МИЕ по чл. 13, ал. 1 от ЗЕВИ, в който е отчетено, че задължителната национална цел на България за 16% общ дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително 10% задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта”, е постигната.

Постигната ли е задължителната национална цел

Това и към този момент е неясно предвид огромните несъответствия в официалните данни и в методологията, която се прилага. В Бюлетина за състоянието и развитието на енергетиката за 2013 г. (4), подготвен на основание чл. 4, ал. 2, т. 17 от Закона за енергетиката, е посочено, че “делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия” към 2011 г. е 9.8%. В същия доклад от 2014 г. (5) същият показател за същата година (2011), но като дял от брутното потребление на “енергия”, е 14.6%. Тези разлики в процентно отношение са налице въпреки еднаквите стойности на крайното енергийно потребление, които са посочени и в двата доклада. Основен проблем на Втория национален доклад е, че не отчита критериите за устойчивост по чл. 5 и следващите от Директива 2009/28 относно за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (“Директива 2009/28″), където се предвижда, че ползването на стойностите по отношение на съответните възобновяеми енергийни източници следва да се прилага само ако “води до намаление на емисии на парникови газове с поне 35 %” (6) по подобие на разпоредбата на чл. 37 от ЗЕВИ, която е транспонирана за биогоривата. Вместо това в нарушение на Директива 2009/28 Вторият национален доклад се опитва да ни убеди, че “биомасата за отопление” следва да се отчита при изчисляването на задължителните национални цели (7).

Следва да припомним, че в съответствие с Директива 2009/28 “основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници”. Както се посочва и в мотивите на ЗЕВИ, “облекчаването на административните процедури, добрата координация и ясно дефинираните срокове във всички етапи от инвестиционния процес и съобразяването им със спецификата на възобновяеми източници трябва да бъдат гарантирани от държавите членки”. С Решение №Ц-13 от 1 юли 2014 г. и Решение № Ц-1 от 28 януари 2015 г. на ДКЕВР не се създават такива сигурност и координация, защото с обратна сила се твърди, че всички обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са заявени за присъединяване след 27 декември 2013 г., няма да получат преференциална цена и срок за изкупуване на електрическата енергия, при условие че и след тази дата занапред ДКЕВР продължава да определя преференциални цени за изкупуване на електроенергията.

Какво става със стимулите

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ, макар и да не се намира на систематичното място според чл. 9 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е с характер на “допълнителна разпоредба” по смисъла на чл. 35 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА и няма значение на самостоятелна норма, а урежда кога нормите на чл. 18, ал. 1, чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ следва да се прилагат във времето при относително определен прекратителен срок, което е фигура на гражданското право. В случая, макар и “датата на доклада на МИЕ по чл. 13, ал. 1 от ЗЕВИ” формално да е настъпила, предпоставките за постигането на задължителната национална цел на България не са налице, както и не са изпълнени изискванията на ЗНА относно изменението на ЗЕВИ. Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт и в случая, когато срокът, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ, дори формално е настъпил, законодателят следваше с изрична норма да ограничи прилагането на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ спрямо бъдещите проекти, които се заявяват за присъединяване.

Законодателят е решил категорично по какъв начин органите на изпълнителната и законодателната власт в този случай следваше да изпълнят правомощията си. ДКЕВР във връзка с правомощията си по чл. 17 от ЗНА следваше да организира периодично проучване на резултатите от прилагането на ЗЕВИ и да направи предложение за усъвършенстването на ЗЕВИ след представянето на Втория национален доклад пред НС както с оглед правилното дефиниране на националните цели, така и с оглед на правната сигурност във връзка със сроковете, в които основните стимули за ЗЕВИ следва да се прилагат. В рамките на правомощията на НС е промяната на ЗЕВИ, с което да се създаде необходимата правна сигурност занапред, при условие че България наистина е изпълнила целите си до 2020 г.

В резултат на неизпълнението на тези правомощия имаме фактическа ситуация, при която основните стимули по ЗЕВИ са отменени с обратна сила на основата на декларирането от страна на ДКЕВР, че относително определеният срок, съдържащ се в несамостоятелна правна норма с характер на “допълнителна разпоредба” с отменително действие, е настъпил, при условие че предпоставките за ограничаването на стимулите по Директива 2009/28 и ЗЕВИ не са налице и при наличието на действащи  нормативни разпоредби, гарантиращи тези стимули.

————–
(1) Текстът на решението е достъпен на: http://www.dker.bg/docsbg.php?d=3&subD=114
(2) Част от изводите се съдържат и в приетото от предходния състав на ДКЕВР Решение № Ц -13 от 01. 07. 2014 г.
(3) Виж: http://www.seea.government.bg/documents/d_res_ii__.pdf
(4) Виж: http://www.me.government.bg/bg/themes/byuletin-za-sastoyanieto-i-razvitieto-na-energetikata-na-republika-
balgariya-2013-g-1294-296.html
(5) Виж: http://www.me.government.bg/bg/themes/byuletin-za-sastoyanieto-i-razvitieto-na-energetikata-na-republika-
balgariya-2014-g-1469-296.html
(6) Виж: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX%3A32009L0028
(7 ) Във Втория национален доклад се съдържа констатацията, че: “Основен възобновяем източник, използван за отопление, е биомасата. Нейното потребление всяка година се увеличава и през 2012 г. то съставлява 91% от потреблението в сектора за топлинни и охладителни цели.” В същото време в докладите на останалите държави членки се прави разграничение между биомасата, която отговаря на критериите за устойчивост, и тази, която не отговаря.

http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2015/02/22/2477626_dkevr_potvurdi_kraia_na_podkrepata_za_vsichki_vei/