„Една от много сериозните причини за останалите с дни без ток населени места, е лошата ширина на просеките. Ако говорим затова къде е държавата, 100 % държавното дружество ЕСО си свърши добре работата“, заяви Еленко Божков, бивш член на Комисията за енергийно и водно регулиране пред БГНЕС.
„Занимавам се с енергетика от 40 години, а толкова голям сняг не е падал от близо 30. В Българската електроененергийна система има две голяма аварии. През 1978 г. се разпадна електроенергийната система, а през 1980 г. се получи заледяване в района на ТЕЦ „Марица – Изток“, но такова нещо с 48 аварирали електропровода се случва за пръв път„, каза Божков.
Същото може да се каже и за аварийните екипи на електроразпределителните дружества, смята експертът. „Какво направи обаче впечатление? Не знам по каква причина ЕРП-тата не си помагаха едно на друго. Имаше много аварирали електропроводи с напрежение 20 kV в граничните зони, да речем между EVN и ЧЕЗ. Екипите на вторите имаха значително по-малко работа, но не се включиха в отстраняването на повредите в района на EVN.
Искам само да припомня, че едно от твърденията в исковата молба на EVN пред Арбитражния съд в Ню Йорк срещу България е, че те правили инвестиции, но държавата не ги приемала. Твърдят, че са направили инвестиции за близо 1 млрд. лв.
С тази сума, за която говорят, биха могли да се случат много сериозни неща. Включително и изграждане на кабелни линии. Затова е интересно къде са инвестициите от 1 млрд. лв. на EVN? Не може да се говори, че държавата и КЕВР не са приели разходите, защото със закон през 2013 г. беше сменен моделът на признаване на инвестициите“, смята енергийният специалист.
Божков набляга, че през изминалите години частните дружества са искали пари за инвестиции, но бедствието от последните дни е показало ясно дали е имало инвестиции. „Сега най-напред те трябва да се обосноват, а след това, да се признаят като такива. Едва тогава могат да бъдат включени в цените на крайния потребител. Преди промяната незнайно откъде се искаха пари за инвестиции без обосновка. После се случваха безкрайно некрасиви неща“, каза енергийният експерт.
Ако говорим за несвършена работа, тя е в поднормативната уредба и почистването на просеките. На второ място са реакциите и инвестициите на ЕРП-тата. Мнозина обвиниха ЕРП-тата, че вместо медни, използват алуминиево-стоманени проводници. Те се налагат от доста време. Напоследък обаче, за по-голяма устойчивост при бедствия, се наложи тенденцията за използване на усукани и изолирани проводници. И в това отношение обаче нямаме практика. Въпреки че полагането им е крачка в правилната посока, в България не се използват достатъчно широко усукани и изолирани проводници по въздушните линии.
Трябва да се има предвид, че захранването в Родопите е изключително по въздушни електропроводни линии. Това означава, че там от голямо значение са честотата и ширината на просеките, както и изчисленията, направени от гледна точка на издържливостта на сняг и заледяване.
Необходимо е да се направи обстоен анализ на причините за авариите на електропроводите и да не се ограничаваме само в това, че не са направени достатъчно инвестиции. Едно от нещата, които се набиват на очи и при 20- и 110-киловолтовите електропроводи е, че заледяванията са по-малко, докато падналите дървета върху електропроводите са многобройни. Най-вероятната причина затова е, че не е спазена или не е добра нормативната уредба, която определя големината на просеките. Наложи се във връзка с това да отворя Наредба №16, която се отнася до сервитутите при енергийните съоръжения. Нормално би било ширината на просеките да се определя от двойната височина на най-високите дървета в областта, но в Приложение №1 към документа се вижда, че при електропроводите с напрежение 110 kV и 20 kV, ширината им е твърде малка и конкретна.
Трябва да се види и защо са падали тези дървета. Дали само заради тежестта на мокрия сняг или е имало и болни? Известно е, че има доста заболявания на иглолистната горска растителност. В анализа трябва да се вземе предвид и това. Би било добре ЕРП-тата и ЕСО само да контролират ширината на просеките, а не да се занимават с търгове и да наемат фирми. Това трябва да влиза в задълженията на съответните лесничейства, съветва енергийният експерт.