Е. Дайнов: ГЕРБ поиска да отмени демокрацията

borКазаха ни, че имало крупни подкупи, събирани в пликове с пари и вероятно надписани – „от майката на Гошко – 2 000″, „от бащата на Пенчо – 3 500″. Обясниха, че имало отклонение на пари за болни деца към лични сметки, подкупи от „чужди“ болници и даване под наем на собствен апартамент в Париж.

Затова, видите ли, качулатите гимнастици от ГДБОП нахлули във Фонда за лечение на деца в чужбина в момента, в който е трябвало да се вземе решение за… лечение на деца в чужбина. Затова всички работещи там, во главе с шефа Павел Александров, били окошарени по точно този драстичен начин.

След като преспаха, съобщенията станаха други. Подкупи е нямало, отклонени пари – също. Нито пък апартаментът в Париж бил на Александров. Уликите дотук: в дома на Александров намерили два (2) часовника. Изедник… Аз като имам девет (9) китари, да си стягам ли бохчичката отсега?

Но продължиха да лъжат, съвсем по детински. Апартаментът в Париж, където живеят децата, пратени за лечение, както и техните придружители, бил 60 евро на ден – цена, според прокуратурата „в пъти“ надвишаваща пазарната там. Моля? Кога за последно български прокурор се е опитвал да наеме апартамент в Париж? Аз съм наемал. Мога само да мечтая за апартамент, в Париж (там не е като в Перник, бе, хора) за 60 евро на ден.

А отгоре на всичката тази Вавилонска кула от очевидни лъжи, изричани от очевидни лъжци – се паркира лично премиерът Борисов. „Избродирана“ била операцията, големи, разбирате ли, престъпници сме хванали. А цялата работа отива към пълен погром на всички обвинения. Тогава – защо премиерът предвожда тази смехория?

Защото става дума за властта. Затова лично премиерът предвожда мероприятието

В неговата картина за света, работата изобщо не е смешна. Става дума за оцеляването на модела власт, който те изградиха и без който не могат да съществуват.

Оцеляване – ще питате? Заради фондче с десетина милиона бюджет?

Да, драги. Защото не говорим за една отделно взета глупост – а за цялостна стратегия за оцеляване именно на този модел власт именно в условията на нашата Република. Че тази стратегия е пълна само с глупости – това опира до менталното равнище на нейните автори и изпълнители. Все пак това са възпитаници на Народната милиция от най-долните етажи – онези, които са си шепнели, със светнали погледи, докато са сменяли масла в гаражите на МВР или са миели тенджерите в кухните на ДС: „Нашите май пак провеждат активно мероприятие…“ От тяхната тогавашна позиция на прислуга са чували, че има активни мероприятия – но така и не са видели ни едно с очите си. Защото са сменяли масла и са миели тенджери. Може и да са носили дрехите на шефа на химическо.

Та – за стратегията.

Мнозина забелязаха следното. След местните избори

ГЕРБ решиха, че вече са добили цялата власт. И започнаха да я събират по върховете

Седмици по-късно шефовете на ГЕРБ изпаднаха в очевидна паника, в която пребивават до днес. Какво се случи?

Случи се онова, което всеки, чел Аристотел дори с половин око, знае от около 2 300 години: в една демократична (все пак) подредба, когато тръгнеш да събираш цялата власт в едни ръце, започват да се случват поне три неща.

Първо: докато ти събираш власт в центъра, извън него тя започва да ти се разбягва като рояк хлебарки. Полицаите вдигнаха стачка, мутрите си върнаха контрола по пътищата, а из горите тръгна башибозук.

Второ: активното гражданство се вдига на съпротива. За потрес на властта, този път съпротивата тръгна от съдебните среди с оставката на министър Христо Иванов и с историческите речи, малко след това, на съдията Лозан Панов и на преподавателя Кристиян Таков. Включиха се и зелените, разярени от начина, по който централната власт се опита да пробута като подарък Пирин планина на свой местен приятел, започнал да става автономен от (т.е. да поставя условия на) центъра.

Трето: когато тръгне процесът на централизация на властта, всякакви алчни субекти хукват да се включат навреме, та след като се вдигне пушилката, те да се окажат с парче от концентрираната във все по-малко ръце власт. Тази надпревара вкарва още сътресения в и бездруго тресящата се власт в държавата – и особено тогава, когато властта е посветена на присвояването на ресурси, а лесните за крадене ресурси привършват.

Базисната истина е следната.

На всеки избори ГЕРБ получава все по-малко гласове, но след всеки избори концентрира все повече власт и контрол над ресурси

След местните избори, например, в провинцията ГЕРБ окончателно се превърна в БКП от времето на Живков. За да получиш служба – трябва да си партиен член. За да станеш шеф на гараж – трябва да си дребен партиен началник. А за да вземеш решение по линия на общински съвет – първо трябва да питаш партийния шеф, дали може.

Все повече власт при все по-малка народна подкрепа – това състояние не може да продължи дълго. Или властта трябва да се свива заедно с падането на подкрепата – или властта трябва да отмени демокрацията, за да не зависи повече от подкрепата на народа.

ГЕРБ избра второто – да отмени демокрацията. Да приватизира държавата и нейните ресурси за своето собствено благо, но да направи така, че народът да не може да й се бърка.

За да ликвидира демокрацията, ГЕРБ трябва да свърши няколко очевидни неща

loading...

Първо: да ликвидира независимостта на медиите. При 113-то място за България в световната класация на свобода на медиите, тази цел е на практика вече постигната. Но в днешния свят и интернет е „медия“ – и тук трябва да има контрол. Искането на ГЕРБ-министъра Московски за забрана на сайтове за споделено пътуване е разузнаване с бой – ако това мине, ще се затварят и други сайтове.

Второ: да ликвидира изборите. В това отношение ГЕРБ се труди с пот на лице; и не иде реч само за досегашните практики на подмяна на чували с бюлетини или изготвянето на фалшифицирани протоколи.

Разделиха референдумите от гласуванията с прозрачната цел хората да не ходят не референдуми, за да се каже после – ми то никой не гласува, защо да ги правим? Отрязаха от гласоподавателното тяло българите в чужбина (които категорично не подкрепят ГЕРБ), като им забраниха да гласуват извън представителствата на българската държава. Въведоха „задължително гласуване“ според което, ако веднъж пропуснеш – отпадаш от избирателните списъци.

Трето: да сплашат активните граждани, така щото те да престанат да имат искания, да протестират, да пишат манифести или открити писма. За тази цел режимът на ГЕРБ обяви за свои основни врагове същите хора, които и Орешарски беше обявил за свои – зелените, протестиращите, журналисти, неправителствени организации. Досега сплашването беше на принципа на посочването, с което се занимаваше предимно главният прокурор, споменавайки под път и над път имена на определени журналисти и граждански активисти (че и на наша скромност). Идеята: знаем ви, следим ви, всеки момент можем да ви окошарим, ако не си налягате парцалите.

Именно тук се вписва циркът с Фонда за лечение на деца в чужбина.

Ударът по Александров беше разчетен така, че да порази едновременно няколко цели

Първо: да сплаши всички във Фонда, които досега се опъваха на вечните мераци на държавата да го погълне.

Второ – да сплаши членовете на Обществения съвет на Фонда, които са три категории: лекари; журналисти; граждански активисти. Лекарите – за да не се опъват на различните заливащи ги московщини. Да не забравяме, че преди седмици в момента, в който заплаши с протест, лекарският съюз бе посетен от качулатите гимнастици от ГДБОП. Журналистите пък бяха изрично споменати в първоначалната обява на прокуратурата като замесени в подкупи. Демек: всеки, който пише или говори, можем да го изкараме корумпиран.

Тактиката на сплашването придоби особено комичен характер, когато наскоро се включи Бойко Борисов. Сещате се: имало било организация за сваляне на правителството от власт, правена от „малки партии“ и „контрабандисти“. Нали си представяте картината: седят Радан Кънев и, да речем, Таня Дончева в сумрачна стая с тъмни балкански субекти-контрабандисти и кроят планове за преврат…

Превръщането на тактиката на сплашването с думи в такъв фарс я обезсилва. И затова беше необходимо втвърдяване на подхода. С арести, например.

В активното мероприятие „Александров“ гражданските активисти са били особено лакома цел на властта, защото те не са активни само в рамките на Фонда. Ако ги сплашим, са си мислили плоските мозъци, окичени с фуражки, то ще сплашим цялата им общност, дето много знае, протестира и е вечно недоволна. Не на последно място, идеята е да бъдат сплашени всички, които искат някакви обществени съвети към различните подразделения на държавата да гледат, кой какво прави с парите на данъкоплатците. Ако Фондът бъде превърнат в звено на МЗ, няма разни граждани да гледат в купичката на властта. А тя напоследък е толкова огладняла, че дори десетина милиона на година са вече сериозна сума.

Хем ще ударим по всички групи, които ни вдигат кръвното – хем накрая ще има едни пари. Така са си мислили авторите на активното мероприятие. Именно

подмамен от тази перспектива за лесна победа над всички, начело на активното мероприятие застава Бойко Борисов

Хитро? Коварно? Избродирано?

Само в техните милиционерски глави. За да се получи някакъв ефект, в тия неща е важно да продължиш със серия от удари срещу всички нарочени групи. Да арестуваш още шефове на фондове. Да окошариш журналисти. Да вкараш в ареста поне половин дузина граждански активисти. Да размахаш поне няколко видни лекаря като главатари на корупцията. Дето се вика – към днешна дата и аз трябваше да търкам наровете, а не да тракам на клавиатурата.

Да бяха наблюдавали внимателно, как ги прави тези неща техният приятел Путин, та да се бяха понаучили.
Но това са технически подробности. По-важното е друго. Онова, което те не могат да разберат – и няма как да разберат, тъй като не разполагат със съответната ментална машинария – е нещо много просто. Не е зле да си го припомним именно сега, 140 години след Априлското въстание.

Всеки път, когато властта започва да залива България с мракобесие, срещу нея се изправя едно просветено и активно гражданско малцинство

Докато има демокрация, това малцинство ще спира мракобесието. Особено днешното такова малцинство, съставено предимно от по-младото поколение, което не е израстнало в страх от режима на БКП; и, за да бъде истински сплашено, ще трябва да бъдат ликвидирани хора.

Тези хора няма да се спрат, докато не им отменят демокрацията и не я заместят с отряди щурмоваци. А пък властта се оплита в смехории, защото въпреки всичките си опити, просто няма да може да отмени демокрацията; а щурмоваците (разните там Динковци) са направо смехотворни.

Нито знае как, нито може, нито има необходимия за целта кураж.

Властта е онази група хора, която от месеци се тресе от страх. А се тресе от страх, защото на някакво неосъзнато ниво си дава сметка, че опитът за установяване на режим на ГЕРБ по тертипа на режима на БКП е обречен на гръмотевичен провал.

Поне това сме постигнали. За да бъде ликвидирана вече съществуващата демокрация, някой ще трябва да започне да убива. А поради самото съществуване на демокрацията (която все пак опазихме през годините), вече никой няма тази смелост.

Add Comment