70% от българите не могат да поддържат дома си топъл, а 50,7% просрочват плащанията на сметките си
„Всичките ни опити да стигнем до данни за това какво е потреблението на енергия от домакинствата, срещнаха отпор“, обяви вчера икономическият експерт Ваня Григорова на пресконференция в КТ „Подкрепа“, посветена на енергийно бедните българи. НСИ отказал информация на синдиката, извинявайки се с конфиденциалност.
От трите енергодружества – ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про“ първите две предоставили непълни данни, които не стават за анализ, а третото въобще не отговорило на отправеното искане. На повторно отправено писмо вече и ЕВН не отговорили, а ЧЕЗ не отказали, но избегнали предоставянето на исканите данни, чрез отлагане във времето. Макар да отказали информация на КТ „Подкрепа“ от ЕВН предоставили такава на Института за пазарна икономика, от която става ясно, че 24% от потребителите им имат затруднения при плащането на месечните си сметки за ток.
Въпреки, че и държавата и частните енергийни дружества укриват информацията за броя на хората, попадащи в категорията на енергийно бедните, такава има. Григорова огласи данни от проучване, правено по поръчка на ЕК през 2014 г. То показва, че България е първа сред страните членки по процент на хората в риск от енергийна бедност. Изводът е направен на база три индикатора. Просрочени задължения за битови сметки имат 50,7% от българите. Пред нас са само унгарците и гърците. Затруднения да поддържат дома си топъл срещат 70% от българите и в това сме абсолютен първенец сред страните членки. Течове и влажни стени имат 29,5% от хората.
Евростат идентифицира 34,2% от българските граждани като уязвими. Изследването „Бедни срещу бедни“ сочи близък процент и той е 36% или 2 621 782 души в станата са в зоната на „сивата бедност“. Тя е невидима за официалната статистика както и сивата икономика, но това не означава, че я няма. Ваня Григорова заяви, че броят на подпомаганите с целевите помощи за отопление е паднал с 21% през 2015 г., когато 237 207 хора са ги получавали, в сравнение с 2007 г., получавани от 300 340 души.
Тя припомни, че макар министър Теменужка Петкова през януари да обяви публично, че енергийно бедни у нас са 30% от гражданите, в модела за защита на уязвимите потребители, готвен съвместно с ЕК и представен от нея преди месец, те вече са едва 14%, или 1,1 млн. българи. Това означава, че около 1,5 млн. български граждани ще останат извън мерките на правителството за защита от енергийна бедност.
От КТ „Подкрепа“ настояват мерките спрямо енергийно бедните да се прецизират съобразно състоянието на жилищата им, здравословния им статус, доходите, потреблението и процента с просрочени комунални сметки. От синдиката искат също и прозрачност и политика на отворени данни както от държавната статистика, така и от частните енергийни дружества.
Светла Василева – в. „Дума“