Всъщност ако се замислим и се опитаме да се докоснем до гнева, ще можем да почувстваме огромния енергиен ресурс, затворен в него.
Има едно забележително чувство – гняв. Много важно и необходимо за човека, но, за съжаление, гневът в нашия свят е заклеймен като „лоша“ емоция. Като най-лошата … Защото гневът предизвиква агресивно поведение, той е една от тези емоции, които го захранват, а агресията – това е нещо „абсолютно нередно“, нали? .
А ако се замислим и се опитаме да се докоснем до гнева, можем да почувстваме огромния енергиен ресурс, затворен в него. Може би това е една от „най-енергоемките“ емоции. Защо толкова често се забранява?
Проблемът с гнева се заключава в това, че тази емоция е насочена към унищожаване на създалата се ситуация. Неговата функция – да даде енергия за да се унищожи нещо, да се прекъсне, взриви – и по този начин да се направи промяна. Разбира се, това може да бъде доста опасно, особено ако човек живее, заобиколен от собствения си вид.
И човешката култура започва да разработва начини за ограничаване на гнева. Например, да трансформира гнева в обида – не толкова разрушителна и опасна. Или дори да насочи гнева върху самия човек, превръщайки го в чувство за вина. Да, с обида и вина човек се самоунищожава, но това е безопасно за другите. Хората, които на никой не се гневят (или, по-точно, този гняв не го изразяват), са много удобни.
Но подобно „лечение“ на гнева води до едно важно следствие: това е стъпка към създаването на зависим човек.
Ако не сте в състояние да се разгневите на някого, или като се ядосате, бързо криете гнева си ( „дано той / тя не види и не усети!“) – вие ставате зависими от това лице. Гневът разрушава, а ако ценността на връзката с някой („сила на привличане“) надвишава стойността на собствената ви свобода ( „отблъскваща сила“) – не можем да се отървем.
Хората, страдащи от несподелена любов, невротична зависимост, не могат да пратят в ада „любимите“, които многократно отхвърлят чувствата им.
Това е невъзможно: ужасът от скъсване на връзката е толкова силен, че е по-лесно да попаднете в усещане за собствената си нищожност, да мислите за това, че той / тя са прекрасни, а вие просто не сте достойни (т.е., задържаме този гняв у себе си).
Така че да се гневите на някой, от който зависите – е много проблематично. Можете дори да потискате гнева си още преди да го осъзнавате, но можете и да сте наясно с това, но да не го изразявате – и по този начин да се задушавате и да тровите себе си.
Често има такива ситуации, когато финансово зависими деца / съпрузи са преизпълнени с ярост срещу родителите / партньорите, но не могат да изразят това директно – те се страхуват да не загубят препитанието си. Има един важен момент. Може просто да се ядосваме и да не правим нищо, а след това се случва физическа интоксикация от гняв.
А можете да чувствате гняв и да го насочите към действие. Например, да хвърлите сили за преодоляване на финансовата зависимост. Алтернативата – да се превърнете в жертва. Статусът на жертвата – изключително агресивен и озлобен, но пасивен. Жертвата изпитва много гняв, но не го насочва към правилното действие. Тя насърчава другите да действат.
Гняв – това е начален етап на излизане от зависимост (от всякакъв характер – любовна, финансова и т.н.). Ако човек ясно го чувства – това е първата стъпка. Да се ядоса на „нежния любим човек“ – е важно.
„Писна ми тази ситуация в отношенията ни!“ – енергията се насочва към разрешаване на ситуацията. „Омръзна ми вече!“ – към човека. Удрям, мачкам, унищожавам и потискам човека … Въпросът не е в самия гняв. А в това накъде насочваме този гняв и как го изразяваме.
Като цяло, възможността за изпращане на ситуацията, или дори някои хора – на майната им (без да се опитваме да променим тези същите хора) – е една много важна способност. Това обаче е само първата стъпка.
Аз не обичам да се ядосвам. Обичам да чувствам гняв и да го трансформирам в действие, насочено към промяна. „Злобните хора“ спират само до преживяване на гнева. Те не трансформират нещо, а просто го унищожават.
В. Конрад