Когато се сблъсквате с границите на други хора от вида: „Съжалявам, но не мога да направя това за теб“ – вие се чувствате отхвърлени. Вие не можете да приемете факта, че другите не са в състояние да ви дадат всичко онова, което очаквате от тях. А вие желаете неизмерима любов, безгранично внимание и безкрайно отдаване.
Често вие страдате само заради това, че никога не сте определяли границите на собствената си любов. Вие сте давали всичко, което са искали другите от вас. Те са искали повече – вие сте давали повече, докато сте достигнали до точката на изчерпване и осъзнаването, че просто ви използват. А само когато се научите да задавате свои собствени граници, ще бъдете в състояние да признавате и уважавате чуждите и да бъдете напълно благодарен за тях.
При общуване с тези, които обичате, вашите искания се увеличават. В края на краищата, те дотолкова започват да потискат хората, които са ви скъпи, че те са принудени да бягат от вас за да оцелеят.
Пред вас стои такава задача – да се научите да се грижите за себе си така, че вашите нужди да остават във вашите граници, а не да превземат границите на тези, които обичате. Любовта ще бъде наистина взаимна, когато всеки принадлежи изцяло на себе си и може да се запази такъв, какъвто е. Значи, за да можете по-ефективно да се отдавате и в най- голяма степен да отговаряте на собствените си нужди, трябва да установите границите на своята любов.
Хенри Нувен – Вътрешният глас на любовта