Наистина ли дяволът съществува?

За достоверното съществуване на дявола свидетелства Светото Писание. Няма в книгата на живота на човечеството такава страница, на която дяволът да не е оставил своя разрушителна следа. Много световноизвестни писатели и художници брилянтно и точно са изобразили чудовищността на дявола в блестящите си произведения, които в крайна сметка стават световно достояние!

По време на литургия на папата през септември 2000 г. се случва нещо изненадващо и необичайно. По време на молитва, неочаквано за всички, млада италианка започва да се държи, меко казано, странно и неадекватно. Както писаха тогава всички италиански вестници – „Момиче по време на литургията започна да се смее със сатанински смях.“ Приближавайки се до момичето папата се опитал да изгони дявола, в науката това се нарича екзорсизъм. Дяволът, усещайки опасността утихнал, но само за кратко време. След това, с времето, той се проявил с нова сила.

Инцидентът не отминал без следа. И във всеки от нас се крие този демон, който контролира съзнанието ни отвътре, вкарвайки ни дълбоко в грях! Въпреки това ние не вярваме в съществуването на невидими духове, а те всяка секунда ни въздействат. Прагматичният и вече много отдалечен от религията свят и досега се съмнява в реалността на невидимата и страшна сила. А в действителност улавяйки нещо невидимо, физиците признават за някои фини полета, а астрономията говори за „черните дупки“

По думите на Гьоте „човек не забелязва дявола, дори и ако той го държи за гърлото“. Ние сме толкова подчинени на волята на удобството, комфорта, и ни се струва, че да се отървем, да изгоним т.нар виртуален дявол е много лесно и просто – изключваме телевизора, чрез екрана на който той ни влияе почти постоянно – и край.

Сатана от мнозина се смята за измислена разговорна фигура. Фантастичен символ и идол на злото. Приемайки това, те неволно стават роби на този, който се нарича и „баща на лъжата.“ Както правилно отбелязва Свети Йоан Кронщадски: „Упоритото неверие в зли духове – е истинска лудост, защото това противоречи на истината, и е срещу Божието откровение.“ И за да спаси човек от ноктите на сатана, за да разобличи всички трикове и дела на дявола, Господ слиза на Земята. И не би било необходимо пришествието на Божия Син, ако се отхвърля съществуването на дявол и следователно така се отхвърля и християнството. Това, разбира се, е нелепо. Дългогодишният опит на всеки човек, здравият разум, а и историческия живот на светците и вековната фолклорна история потвърждават реалното съществуването на зли духове.

Суеверните хора вярват, че злите духове са измислени само за да ги плашат. Не, не трябва да има и малко съмнение, че злият дух е реален, съществува и е до нас. За да постигне целта си, дяволът ще прибегне до всички трикове и изобретения, като използва цялата си интелигентност, талант и креативност. Дяволът, приемайки различни образи, има неограничена възможност и способност да направи на човек зло, за да го вкара дълбоко в грях.

Ако се замисли за това внимателно, всеки може да си припомни моменти в живота си, в които се е случвало така, че когато в нашите тихи моменти на молитва и обръщане към Бог, изведнъж, срещу нашата воля, злото като огън започва да изгаря душата ни, без причина, с нищо не предизвикани се появяват зли мисли и желания; в главата ни се появяват мисли за плътска страст, похот, гняв обгръща сърцето ни, появява се отдавана забравена омраза към някой от нашите приятели, някои ни дърпа към греха.

И човек в този момент изглежда незащитен, има чувството сякаш е завързан, без собствена воля … и обяснението за състоянието на такъв човек е много просто – такова внезапно, като искра, и безпричинна, безпочвена поява на зло, Православието обяснява с демонично обсебване.

И ако молещият се в този момент не се поддаде на волята на злия дух, и му се противопостави с усърдна молитва, вниманието му се фокусира върху Бога, атаките на злите сили ще отслабнат, а човек ще се зарадва на постигнатата победа в невидимата битка с дявола и неговите демони.

Като доказателство за горното свидетелства и следният факт – само се замислете, когато четете молитва в църквата или у дома, веднага чувствате някаква специална намеса на невидими сили, действащи върху вас.

А по-точно – вие се занимавате с някаква работа, а когато започнете да изговаряте молитва (тук говорим за хора, които нямат вътрешно озаряване от молитви, за хората, които не са готови да я приемат с цялата си душа), веднага се усеща нещо по-различно. Започвате да се прозявате, или изведнъж ви се доспива, изведнъж се появява някакво неразположение, в главата се въртят някакви мисли, които не са свързани с молитвата.

Приключвате работата и отново се чувствате така, сякаш нищо не се е случило, забавно, бодро. Много хора казват, че за тях е по-лесно да свършат някаква работа, дори и най-трудната, отколкото да ходят в църква и да се помолят.

И още като доказателство за съществуването на демони може да се даде пример, че да речем сте оклеветили някой – и тази клевета се разпространява със скоростта на горски пожар навсякъде.

Ами ако започнете, или се опитате да привлече хората към това, което води до истински морал, начин на живот, благородство – веднага става много ясно как тези невидими сили с целия си талант и изобретателност се опитват да задушат растежа и да ликвидират покълването на доброто семе, посадено от вас.

Работата на дявола е показана и в това , че човешкото сърце, за огромно съжаление, е по-склонно да възприема, и да се привлича от всичко порочно, греховно, а към всичко свято, чисто и възвишено, то остава частично глухо.