motivator-38496

„Не осъждайте!“ – това е най-великото изказване. А това е едно от най-невъзможните неща за ума. Умът веднага съди, той прави преценки без никакво основание. Но всяко отделно съждение е невярно, защото светът като цяло е толкова дълбоко взаимосвързан, че без да знаете цялото, не можете да знаете и част от него. Светът е неделим, той е цялостен и затова всички съждения са фалшиви, защото те са частни.

Исус предупреди: „Не съдете“ – защото това ще ви затвори за света. Ще загубите вашата чувствителност, откритост, а с тях и всяка възможност за растеж. Когато съдите, вие спирате, свивате се, не разцъфтявате, не можете да станете едно с цялото. Вие гледате отделни сцени и правите изводи от дреболии. Вие гледате през тесен процеп и си съставяте свои мнения, които дори на вас не са ви необходими.

Съденето е състояние на ума. Много е трудно да не съдите, не сте наясно с нещо, но умът вече е произнесъл присъда. Но ако опитвате, ще можете да спрете осъждането. Човек, който много съди, спира растежа си. Ако е възникнало съждение, не сте в състояние да видите новото.

Осъждането поставя новото по съмнение. Сякаш ставате сляп. Вие не искате да продължавате напред защото се страхувате да не нарушите своя комфорт и сигурност. Вие съдите, защото се плашите от живото, новото, непознатото. С с помощта на съждения ние свеждаме неизвестното до известните ни клишета.

Осъждане – това е страх от ново. Всеки момент от съществуването ни е нов. Или го изживяваме и му се радваме, или го пропускаме. Казват ви „Да идем да посрещнем изгрева“, но вие арогантно отговаряте: „Аз го знам, вече съм го виждал.“ Но Слънцето винаги е ново, ден като днешния никога не е имало преди.

Всичко е абсолютно ново, напълно оригинално. Само вашият ум е предишният, стар, използван, вторичен и ви е скучно. Но на децата никога не им е скучно. Те живеят в открития, в непрекъснати удивления.

Те все още не са се научили да съдят.