Позволете на Вселената да реши вместо вас и всичко ще се подреди!

original

Живот на принципа Wu wei – означава пълно доверие във Вселената. Защо казваме “ деяние чрез не -деяние“? Защо всичко трябва да се случи само по себе си? Какво е това само по себе си? Отговорът е такъв: Дао създава цялата тъмнина на нещата. В крайна сметка, всичко, което ви заобикаля – не е направено от вас.

В най-добрия случай ние можем да родим себеподобни, които наистина ще приличат на нас по някакъв начин. Да, за да бъдем честни, трябва да кажем, че и ние се раждаме така, без да участваме в този процес. Човек не се появяваа на света с усилията на волята си! Както се казва, дори и да вкарате в затвора девет бременни жени, всички те заедно няма да бъдат в състояние да родят дете за един месец.

Плодът трябва да узрява в утробата на майката и едва когато е готов – той се появява на Божия свят. Същото се случва и с останалите неща: всичко се развива, расте и се структурира според собствените си вътрешни закони. На материално ниво действат законите на физиката и химията, а на волево действат мета-когнитивни закони.

А този закон е един от най-важните: Щастието идва отвън, а нещастни ние се правим сами.

Към този закон се прилага следната поправка: Не е необходимо да се изхожда от това, че всеки човек се стреми да бъде щастлив. Въобще не. По подразбиране ние се стремим към оцеляване. Към адаптация. А ценностите на развитието и самоосъзнаването идват по-късно, и идват не при всички!

– да таите обиди;

– да манипулирате;

– да предизвиквате у някой чувство за вина;

– да контролирате всичко и всеки;

– да се боите.

Как сме се сдобили с тези пагубни навици? Това всичко е от страха от живота, от чувство на самота, от неверие в себе си и от неверие в добротата на Вселената. А Вселената отразява всеки човек на принципа: ако в теб няма достатъчно вяра, то и Битието не ти вярва.

За да намериш щастие, трябва да спреш да го искаш.

Любовта е глагол, а не съществително. С Любовта трябва да се живее и да се споделя, а не да се чака и да се търси. Както казва Ремарк (на мъжете е говорил, въпреки че в нашия век това вече не е толкова важно): „Ако имате нужда от жена – идете и я доведете“.

Вие или се самореализирате, или оцелявате. Мечтата е вътрешен компас, а самореализирането е практиката за въплъщение на мечтата. Не мечтайте вместо истински да се самореализирате: това е като да мечтаете да имате великолепното погребение. Всъщност е по-добре да спестявате пари за реализация на вашите схеми, за реализиране на мечта, отколкото за погребение. (Бел. на прев.:Макар че милиони сънародници, мисля си, няма да се съгласят с това).

Просто позволете на Вселената да ви направи щастливи. А щастлив може да бъде само човек, който реализира себе си, своето предназначение, своята същност, смисъла на появата си на този свят.

И между другото – няма да имате възможност за друг такъв опит. Само тук и само сега.

Алекс Фост