В последната седмица действията на България влязоха в противоречие с руските интереси. На 11 юни министър-председателят Бойко Борисов обяви намерението си да се оттегли от участие в проекта Бургас-Александруполис. На 12 юни заместник-министърът на външните работи Марин Райков заяви, че за България проектът „Набуко“ е по-важен от руския „Южен поток“ . София не е денонсирала споразумението за участие в тези проекти. Но нейните стъпки могат да ги замразят, пише в „Независимая газета“ руският експерт по сигурността Алексей Фененко.
Зад тези събития се крие по-сериозен проблем. През 2000 г. Русия обяви политиката на „енергийния диалог“ с балканските държави. За реализацията й Москва подписа споразумения за партньорство в областта на енергетиката с Хърватия (2002), България (2003), Унгария (2007), Гърция (2008).
През 2007 г. на тяхната основа бяха обявени три големи проекта – първият – за петролопровода Бургас – Александруполис, вторият – за петролопровода Констанца – Триест и третият – за газопровода „Южен поток“. Реализацията на тези проекти подбиваше разработения от ЕС проект за газопровода „Набуко“ за доставка на газ от Централна Азия през Турция и България в Европа.
Последните стъпки на България нанасят удар по тази система, продължава анализаторът. Отказът на София от участие в проектите лишава Русия от ключова транзитна държава.
Другите страни могат да последват българския пример. В условията на финансовата криза Гърция може да се откаже от изграждането на петролната и газовата тръба. Унгария подписа през 2009 г. декларация за строителството на „Набуко“. Остава, разбира се, проектът за петролопровода Констанца – Триест. Но от януари 2008 г. Румъния поставя като условие за реализацията на този проект привличането към него на ЕС. Не е ясна и готовността на Словения и Хърватия да ратифицират споразумението с Русия за сътрудничество в изграждането на „Южен поток“.
Зад тези събития руските експерти виждат натиска на ЕС и САЩ над балканските страни.
Със съкращения от „Независимая газета“