Издателите представят скандалната книга като задължителна за всеки, който държи да знае какво всъщност се случва и защо цената на тока се е устремила към висините.
Веднага след излизането й книгата „Черните дупки на българската енергетика“ е обявена от мнозина като „най-интересното и полезно нещо, което е писано от социолози от години насам“.
Целта на авторите Иван Чалъков, Иво Христов и Тихомир Митев е по-широка, защото се заравят дълбоко в блатото на безогледната корупция в България.
Тяхното подзаглавие е „Трансформацията на електроенергийния комплекс в България след 1989 г. и отражението й в икономическите и политическите практики днес“.
Издателите от „Изток-Запад“ представят книгата като „задължителна за всеки, който държи да знае какво всъщност се случва и защо цената на тока се е устремила към висините“.
Изследването, представено в книгата, е финансирано от фондация „РискМонитор“. Целта е чрез проучване на енергетиката – този особено важен сектор на българската икономика, да се проследи сложното преплитане на легитимни публични и частни бизнес практики с форми на организираната престъпност.
Авторите са използвали икономическа и социологическа литература, статистически данни, нормативната уредба в областта на енергетиката, публикации във вестниците „Дума“, „Демокрация“, „Капитал“ и „168 часа“, за периода след 1994 г., консултации с експерти, теренно проучване на производството, преноса и търговията с електроенергия.
Наред с многото важни, често твърде изненадващи изводи, авторите констатират, че повече от 15 години медиите са основен инструмент при скриването на истината и обработката на общественото мнение при конкурентната борба между различните групировки в енергетиката.
Но най-важният извод е, че
електроенергетиката е здраво хваната в клещите на политическия контрол.
Тук авторите подробно описват сенчестите и корупционните практики в отрасъла.
Подчертава се, че тези процеси са най-задълбочени по времето, когато секторът се управлява от министъра и зам.- председател на БСП Румен Овчаров, а „политическото ходатайство“ достига своя връх по времето на Иван Шиляшки, който управляваше енергетиката в правителството на Иван Костов.
Значително място в книгата е отделено на особения тип българска икономика на прехода, която авторите наричат „икономика на средните олигарси“.
Подробно са описани действията на онези свързани с бившата комунистическа партия и бившите специални служби дейци, които системно овладяха най-печелившите отрасли на икономиката.
Окончателният извод на „Черните дупки на българската енергетика“ е категоричен:
главна отговорност за грабителските спрямо населението практики на посткомунистическите олигархични кръгове носят политическите елити на прехода.
Книгата е своеобразно продължение на програмното и скандално изследване „Мрежите на Прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989″, издадено през 2008 г.
Според рецензия на Георги Димитров „тя доказва, че когато методологическата култура е в синхрон с гражданска почтеност на изследователя, социологията може да демонстрира огромната си обяснителна мощ и публична полезност…
Особената важност на изследването е в по-широкообхватното измерение на получените резултати като обяснение на модела за партийно-клиентелистките отношения с „омекналата държава“ като основа на частното незаконно присвояване на съществена част от брутния национален продукт“ (в седмичника „Култура“).
А ето как журналистът Валери Найденов представя книгата: „Пред вас е мрачната аутопсия на българската енергетика.
Знаете ли например, че само за ремонтните дейности в централите отиват над 2 милиарда лева годишно? И че реалните изпълнители получават едва 20 на сто от тези пари?
Това е един от най-сериозните канали, захранващи политическата корупция и олигархичния тип управление в България.
Знаменитият консултантски договор на Ахмед Доган е на стойност 2 милиона лв. От тези пари той е платил общо 50 000 лв. на истинските консултанти – едва 2.5% от парите на данъкоплатеца!
От всички пари на обществото, които потъват в енергийната система, поне 40 на сто се отклоняват в корупционни канали. Затова нищо не остава за технологично обновление.
Защо например и до ден днешен софийските топлоцентрали не произвеждат ток? Защото вместо за нови турбини парите отиват за нови яхти.
Това е тъжният извод от десетки експертизи, оригинални интервюта и анализ на информацията в десетки медии през последните години. Това не е служебен доклад. Това е критично гражданско изследване. Прочетете го преди гласуване…“
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3680151