Така авторитетни руски медии коментират случващото се с руския нефтен гигант ЛУКойл.
По думите на премиера Б. Борисов, президента на компанията – Вагит Алекперов (на снимката), е бил предупреден лично от него в разговор по телефона за онова, което предстои, седмица преди изненадващото за българските граждани, отнемане на лиценза на рафинерията.
Когато последното стана факт на 26 юли 2011 г, Алекперов, бесен от безхаберието на доверения човек на компанията в България – Валентин Златев, командирова с първия възможен полет свои експерти, да се запознаят и оценят ситуацията на място.
Актът на Агенция митници, издаден от В. Танов, съгласуван с министъра на финансите С. Дянков и публично подкрепен от най-високото политическо ниво в държавата, е нещо като дърпане на ръчната спирачка на автомобил, набиращ скорост. Така може образно да се обясни ситуацията, в която изпадна рафинерия Нефтохим, на която Алекперов, по мнения на руски анализатори, разчитал за мощен пробив на пазара на горива в съседна Турция. През 2007 г ЛУКойл се отказа от намерението си да инвестира 2.5 млрд долара в преработваща мощност там. Експанзията на компанията у съседите, вероятно частично обяснява огромните количества износ, реализирани през последните месеци, превишаващи вътрешното потребление и засечени от Агенция митници и Национална агенция по приходите.
Според руски експерти, спирането на работата на рафинерията в Бургас за шест месеца, какъвто анонс бе даден, ще донесе на ЛУКойл загуба в размер на 50 – 100 млн. долара. Макар последователно да изгражда имидж на най-голям данъкоплатец в страната, бърз поглед към финансовите отчети на рафинерията сочи загуби в размер на 473 млн лева за 2008 г, 176 млн лева за 2009 г и 120 млн лева за 2010 г, което автоматично означава, че внасяният данък печалба е нула.
Единствено догадки буди поведението на Валентин Златев, който при огласяване решението на Агенция митници за отнемане на лиценза, успя да каже едва, че компанията е законопослушна, при това видимо спокойно, което е странно, предвид поведението му и агресивния тон по отношение на министър Т. Трайков по време на преговорите за цените на горивата само преди месеци. Какво би следвало да означава всичко това.
Първо. Че Валентин Златев е разчитал на неформални договорки и компромис по отношение на закона, доверявайки се на близките си лични контакти с премиера Б. Борисов. Съвсем неотдавна на 14 май 2011 г министър председателя откри ВИП комплекс от затворен тип с игрище за голф, хотел, индивидуални къщички и луксозни апартаменти в Правец, собственост на Златев – старши.
Второ. Че ще се опита да влияе на правителството, прилагайки изпитаната тактика на натиск и “извиване на ръце”, характерна за силовата руска политика от отминали времена.
Трето. Че това е реакция на отчаяние заради ситуация, в която полезен ход няма.
Ако прочита на руските медии се окаже точен, то големият губещ от безхаберието на Валентин Златев ще се окаже Вагит Алекперов, чийто планове по отношение на огромния (в сравнение с нашия) турски пазар, колабират. Не са за пренебрегване и загубите на компанията ЛУКойл, чийто налаган лъскав публичен имидж се сдоби с още едно ръждиво петно.
Как ще приключи тази история за доверие, законност и безхаберие, времето ще покаже. След нея обаче нищо и никой няма да са същите.
Светла Василева