Политическият натиск управлява обществените поръчки, а през тях и разпределянето на средствата от еврофондовете в България.
Според констатациите на Европейската комисия слабостите при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки в България предоставят много и разнообразни възможности за корупция, влияейки негативно на ефективното използване на финансовите средства на ЕС. Това обяснява защо според Евробарометър 96% от българите считат корупцията и организираната престъпност за основен проблем в страната .
Усещането за ескалираща непоносимост към съществуващото положение и изблиците на обществен гняв ще се понижават, само ако бъдат предприети незабавни решителни действия в борбата с корупцията от новото правителство. Поради оставащото малко време до края на годината и хаотичните на моменти действия на кабинета, намаляват шансовете да прочетем по-оптимистични констатации в мониторинговия доклад на Еврокомисията, който ще бъде оповестен в края на 2013г.
Вчера министерския съвет публикува данни за сключването на повече от 360 договора за комуникационни планове на оперативни програми и информация за предстоящи обществени поръчки от същата категория . Основният извод от анализа на данните е, че зад паравана на предоставянето на програмно време са разходени без състезателни процедури значителни по обем европейски средства. От правителството не са провеждани процедури за възлагане на обществени поръчки, тъй като предоставянето на програмно време по аргумент от чл.4, т.2 от ЗОП е изключено от приложното поле на закона.
Изнесената информация затвърждава изводът, че обществените поръчки в България се свързват с политическата корупция, докато наказателната политика на държавата насочена към борба с корупцията, включително и свързаната с манипулирането на обществени поръчки, не е ефективна. Това е официалното признание на прокуратурата, която стига в искреността си и по-далеч – подчертава случаи на оказван политически натиск при разследванията на корупция по високите етажи на властта.
Премиерът Орешарски заяви преди месец намерението си да промени съществуващото положение чрез изменения на ЗОП, за които напоследък не се говори. От правителствената администрация днес за Институт за правни анализи и изследвания заявиха, че върху промените на ЗОП се работи интензивно. Министерствата са изпратили предложенията си и към настоящия момент работна група в МС се занимава с обобщаването и прецизирането им.
След това идеите за промени ще бъдат обсъдени с представителите на гражданския сектор, за да бъде получена и експертизата на неправителствените организации. Промените върху които МС работи целят гарантирането на честни обществени поръчки и увеличаване на доверието в системата, повишаване на прозрачността на процедурите, гарантиране на достъп до обществения ресурс на малките и средни предприятия и преодоляване на негативните практики при приложението на ЗОП.
Натрупаното обществено напрежение и ескалиращото нетърпение за преодоляване на корупцията в страната намират апогея си заради демонстрацията на липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власти да се справят с проблемите.
Единствено главният прокурор дава заявки за промяна на съществуващото положение. В последните месеци прокуратурата привлича като обвиняеми бивши политически величия, започна разследвания включително срещу кметове на последните управляващи заради нарушения при възлагането на обществени поръчки. Броят на тези разследвания се очаква да нараства драматично, според намеренията на главния прокурор.
В последната година се установи, че по-малко от 2% от строителните фирми печелят обществените поръчки за строителство финансирани от Европа. Сега се оказа, че по-малко от 4% от медиите са получили пари за изпълнението на комуникационни планове на оперативните програми на ЕС. В Последната година бяха публично оповестени множество примери как се нагласят обществени поръчки за определени кандидати.
Оповести се практиката на кметовете да назначават зависими и некомпетентни оценяващи комисии, които ползвайки съзнателно заложените дискриминационни условия отстраняват неудобните кандидати, за да класират предварително определения от ръководството изпълнител. Упреци за допускани умишлени нарушения при разходването на публични средства прозвучаха адресирани към ръководствата на големи общини като София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе и др.
Някои от кметове започнаха да огласяват публично как издават нарочни заповеди, с които планират повишаването на прозрачността – с други думи разпореждат да се спазват основните принципи на ЗОП. Прозрачността при възлагането на обществени поръчки не може да бъде постигната с инцидентни заповеди, а със създаването на задължителни ясни и систематични правила, увеличаващи гражданския контрол.
Последния обаче не е желан нито от местната нито от централната власти, макар че остро е препоръчан в последния доклад на Еврокомисията. В общините например умишлено се създават и прилагат неясни правила за възлагане на обществени поръчки с оправданието, че за постигане на противното липсва капацитет.
Отрицанието на непрозрачното управление и непоносимостта към политическата корупция ще оставят все по-явни и болезнени рани върху публичната власт и ще намират все повече поддръжници в българското общество.
По данни на прокуратурата се наблюдава изненадващо голям общ брой на образуваните дела за корупция – от началото на 2007г. до февруари 2013г. са 418 000, въпреки това присъдите за корупция остават нищожен брой на фона на оценките за разпространението на подкупите в България.
За сметка на това ясно се очертава изводът, че политическите връзки управляват обществените поръчки, а през тях и еврофондовете за България. Отдавна за българското общество е ясно, че никъде в ЕС корупцията не е такъв обществен проблем, както у нас. За сега властимащите не правят много за това, нещата да се променят. Експертите на ИПАИ ще проследят изпълнението на декларираните намерения.
Петър Бакърджиев -председател на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания