Още един мегапроект на „Газпром“ завършва, едва започнал.
Българското правителство обяви, че не може да позволи изграждането на своята част от газопровода „Южен поток“ без съгласието на Европейската комисия. А комисарите няма да кажат Да, тъй като условията за участие в проекта на руската компания очевидно противоречат на либералните принципи на пазара на Европейския съюз.
Тези принципи, заложени в законодателството в „третия енергиен пакет“ не позволяват на една и съща фирма да действа като собственик на газа, а също и като собственик и оператор на системата за газопровод, който пресича границите на страните-членки на ЕС.
Монополът следва да бъде заменен от здравословна конкуренция, считат европейците.
Уверенията на правителството на Русия, че „Южен поток“ укрепва енергийната сигурност на Европа, не впечатлиха Брюксел, където смятат, че сигурността на енергийните доставки се осигурява главно чрез диверсификация на доставчиците, а не с маршрути: руският проект не получи приоритетен статут и му бе отказан достъп до изгодни европейски заеми.
Москва се опита да приложи стария принцип на „разделяй и владей“, сключвайки споразумения с всяка от страните, през чиято територия трябва да премине „Южен поток“, и предложи да се счита, че системата не е европейска, а продължение на руската. Номерът не мина, и на монополиста, който не може да работи в условията на конкуренция и изисквайки за себе си специални условия, му бе посочена вратата.
Предположението, че Европейската комисия извива ръцете на българите единствено от желанието си да влияе върху политиката на Москва в Украйна, не издържа критика. Най-тежките предупреждения, че споразумението с „Газпром“ е в противоречие със законите и подзаконовите актове на ЕС, стигаха от Брюксел до София през 2010 г., много преди украинските събития. Българското правителство обеща да спазва всички правила за „Южен поток“, но не ревизира споразумението, въпреки че то очевидно изискваше решението на Европейския парламент и на Съвета на Европа, прието през 2012 година.
Да спрат саботажа на „третия пакет“ и да спрат проекта в България решиха, едва когато Европейската комисия започна процес на санкции, които може да лишат страната от субсидиите на ЕС.
Аргументи за необходимостта от „Южен поток“ във връзка със заплахата от транзитните потоци от газ на територията на размирна Украйна не впечатлиха Брюксел. Значението на отговора на Европейската комисия е ясно: Украйна никога не е нарушавала задълженията си по транзита и всички транспортни прекъсвания се случват, когато крана на тръбите затваря руската страна. Неспособността да се установят нормални отношения със съседа – не е вина на ЕС, и не е причина за нарушаване на договорита за доставка на газ за Европа, настояват комисарите.
Безпристрастното становище за концепцията за „Южен поток“ от руска страна също предизвиква съмнения в рационалността на грандиозния замисъл.
Първо, търсенето на продукцията на „Газпром“ в Европа не се увеличава.
Когато ръководителите на компанията убеждаваха президента, че до 2020 г. европейците ще се нуждаят от още 200 милиарда кубически метра газ годишно, а този газ ще дойде именно от Русия, експерти от индустрията започнаха неспокойно да се ослушват. Според най-оптимистичните прогнози, увеличаването на потреблението ще е не повече от 30 милиарда годишно и ще се покрие от вноса на втечнен природен газ, а не от „Газпром“.
Второ, мощността на газопроводите, стигащи в Европа от другата чужбина, т.е. извън ОНД и балтийските страни, вече достигна 250 милиарда кубични метра за година, а миналата година по тези тръби са минали само 138 милиарда. Добавка от още 63 милиарда кубически метра през „Южен поток“ към този свръхкапацитет не изглежда разумна.
Трето, изграждане на нови маршрути на газ за Европа е в конфликт с обявената от Кремъл стратегия за завладяване на азиатските пазари. Когато мениджърите на „Газпром“ обещават скоро да изравнят газовите потоци към Европа и Азия, това може да означава само едно нещо: европейският износ е набелязан за драстично намаление – в действителност повече от 68 милиарда кубически метра годишно да се праща за азиатците, никой не се подготвя.
И на четвърто място, не е ясно, откъде „Газпром“ ще вземе пари за едновременно финансиране и на „Южен поток“ (което може да струва повече от $ 70 милиарда), и, да речем, насочената към Китай газопроводна система „Силата на Сибир“, чиято обща стойност надхвърля сто милиарда долара, ако се вярва не на реториката на големите босове, а на изчисленията на проектантите от Газпром.
Натрапва се не особено красиво и дори цинично обяснение за настойчивостта на Москва за разгръщането на „Южен поток“.
Политическата слабост на руските лидери, които искат на всяка цена да накажат Украйна с лишаване от транзита на газ, експлоатира алчното лоби на строителите на тръбопроводи, станали известни с раздутите си разходи. Струва си да припомним, че изграждането на този газопровод в Русия вече е започнало, и разходите са милиарди долари, въпреки че увереност в това, че тръбата ще достигне българския бряг, няма.
Михаил Крутихин
Източник: slon.ru
Превод: http://analizator.eu/archives/6415