Тъй като това е само вашият път
Ако му провърви, в живота на човек настъпва такъв момент, когато няма кой да помоли за съвет.
И не защото няма никой около него или никой по-възрастен. Има. Но те просто не вървят по вашия път. Те вървят само по своя, не по вашия.
А вие сте стигнали толкова далече, че няма как да поискате съвет от другите. И думите им сега са нищо повече от мнението на странични наблюдатели, които не можете да обвините за своите неуспехи.
Налага се да потърсите вътре в себе си тази точка, която може да ви помогне да вземете решение. И да се съобразявате с външните и подсказки. Да носите отговорност за всяко решение и да се научите да се съпротивлявате на своите вътрешни бури.
Много хора се опитват да избегнат този момент. Те се женят за тези, които им казват какво да правят. Дружат с тези, които правилно ги оценяват. Работят за тези, които поемат и тяхната отговорност. И доживяват до дълбока старост. И нищо лошо няма в това.
А когато вървите сами, понякога ви изглежда, че всичко правите неправилно (а съмняващите се задължително ще ви упрекнат в това). Не защото наистина нещо не е наред, а защото другите го правят по различен начин. Защото никой освен вас не го прави. Тъй като това е единственият ви път. По някаква непозната територия с вътрешен компас и самостоятелно изобретен смисъл …