„Аз съм толкова важен пуяк, че не мога да си позволя да действам в съответствие със своята природа, ако тя не ми харесва. Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой е казал нещо или е постъпил не така, както съм очаквал, ще го накажа със своята обида.
О, нека види колко важно е това – моето негодувание, нека го получи като наказание за своето „нарушение“. В края на краищата аз съм много, много важен пуяк! Аз не ценя живота си. Аз дотолкова не ценя живота си, че нямам нищо против да използвам своето ценно време за да се обиждам. Аз ще се откажа от моментите на радост, моментите на щастие, вместо това – аз ще се обиждам.
Не ми пука, че тези чести минути ще се превърнат в часове, часовете в дни – дните в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Нямам нищо против да прекарам години от живота си в обида – защото аз не ценя живота си. Аз не мога да гледам на себе си отстрани.
Аз съм много уязвим. Аз съм толкова уязвим, че трябва да защитавам своята територия и да отговарям с обиди на всеки, който я докосва. Ще сложа на челото си табелка „Внимание, зло куче“, и нека някой се опита да не я забележи!
Аз съм толкова елементарен, че не мога да намеря една капка щедрост за да простя, капка самоирония за да се смея, капка щедрост – за не забележа, капка мъдрост -за да не се хвана, капка любов – за да приема. В края на краищата, аз съм много, много важен пуяк! „