В християнската религия след като човек умре, душата му изминава определен път. И, както е известно, важни дни за тази душа са третият, деветият и 40-ият след смъртта.

Какво се случва с душата след смъртта? Този въпрос интересува много хора, а дори съществува и институт, който се опитва да измери душата, да я претегли и да я снима с камера. Но във Ведите се описва, че душата е неизмерима, тя е вечна и винаги съществува и е равна на една десетхилядна от върха на косъма – тоест много малка.

Практически е невъзможно да се измери с някакъв материален инструмент. Помислете за това: как може да се измери нещо нематериално с материални устройства? Това е загадка за хората, мистерия.

Ведите казват, че тунелът, които описват хора, преживели клинична смърт – не е нищо друго освен канал в тялото ни. В нашето тяло има 9 големи отвора – ушите, очите, ноздрите, пъпа, анус, гениталии. В главата има канал, наречен Сушумна, и него можете да го почувствате – ако запушите ушите си, вие ще чуете шума му. Tемето също е канал, през който душата може да излезе.

Тя може да излезе през всеки от тези канали. След смъртта опитни хора могат да определят в каква сфера на битието се е отправила душата.

Когато тя излезе през устата, се връща на Земята, ако е излязла пред лявата ноздра – към Луната, през дясната – към Слънцето, ако е излязла през пъпа – отива в планетни системи, които са по-ниско от Земята, а ако е излязла през гениталиите, попада в по-нисши светове.

След като душата напусне тялото, в продължение на 40 дни тя остава на мястото, където е живяла. Понякога се случва хората да чувстват след погребението, че в къщата има някой. Ако искате да усетите състоянието на душата в такъв момент, си представете как ядете сладолед в найлонова опаковка: Да, имате възможност, но не можете да направите нищо, нито да изпитате вкус, нито да се докоснете до нещо, не можете да се движите физически. Когато духът се гледа в огледалото – той не вижда себе си, и изпитва шок. Затова е обичаят да се покриват огледалата.

Първият ден след смъртта на физическото тяло, душата е шокирана от факта, че не може да разбере как може да живее без тяло. Поради това съществува обичаят в Индия, незабавно да се кремира тялото. Такъв обичай са имали и траките. Ако тялото дълго време е мъртво, душата ще се върти около него постоянно.

Ако тялото се погребе – тя ще види процеса на разлагане. Докато тялото не изгние – душата ще бъде с него, защото тя е била много привързана по време на живота си към външната обвивка, и на практика се идентифицира с нея, тялото е било най-ценното й и скъпо нещо.

На 3-я, 4-я ден, душата започва да идва на себе си, несвързана с тялото се разхожда наоколо, и се връща у дома си. Роднините не е необходимо да правят истерии и да се поддават на силни ридания, душата чува всичко, и страда от тези мъки. По това време е необходимо да се четат Светите писания и просто да се обясни на душата какво да прави по-нататък.

Душите чуват всичко, те са близо до нас. Смъртта е преходът към нов живот, смъртта като такава не съществува. Точно както в живота, когато ние сменяме дрехите и и душата сменя едно тяло с друго. Душата в този период не изпитва физическа болка, а психическа, тя е много притеснена и не знае какво да прави по-нататък. Ето защо е необходимо да се помогне на душата да се успокои.

Тя трябва и да се храни. Когато стресът отмине, душата иска да яде. Това състояние се проявява както и в живота. Финото тяло иска да получи вкус. А ние в отговор и слагаме чаша вино и хляб. Помислете за това – когато сте гладни и жадни, да ви се предлагат суха коричка хляб и вино! Как ще се чувствате?

Можете да облекчите по-нататъшния живот на душата след смъртта.

За да направите това, първите 40 дни, не е нужно да се пипа нищо в стаята на починалия и да не се делят нейните вещи. След 40 дни от името на починалия може да се направи някое добро дело и да и се предаде на нея силата на тази постъпка, например в деня на неговото раждане, да се пости и да се декларира, че силата на поста отива при умрелия.

С цел да се помогне на починалия, трябва да се спечели това право. Просто да се запали свещ – не е достатъчно. По-специално, може да се нахрани някой гладуващ , да се даде милостиня, да се посади дърво, и да се прави всичко това от името на починалия.

Писанията казват, че след 40 дни душата идва на брега на реката, която се нарича Вираджя. Тази река е пълна с различни риби и чудовища. Близо до реката стои лодка, и ако душата има достатъчно благочестие, за да плати за лодката, тя отплува, а ако не, тогава плува сама – това е пътят и към съда.

След като душата преплува реката, я очаква богът на смъртта Ямарадж, а в Египет се казва Анубис. С него се води разговор, показва се целият живот като на филм. Там се определя по-нататъшната съдба: в какво тяло душата ще се роди отново и в какъв свят.

При изпълнение на определени ритуали, живите могат да бъдат от голяма полза за починалия, да улеснят бъдещия му път и дори буквално да го измъкнат от ада.