Великолепният Гняв или Гневът, без който не можем

гнявВсъщност  ако  се замислим  и  се опитаме да се докоснем до  гнева,  ще можем да  почувстваме огромния енергиен ресурс, затворен в него.

Има едно забележително чувство – гняв. Много  важно и необходимо за човека, но, за съжаление, гневът в нашия  свят е  заклеймен като „лоша“ емоция. Като най-лошата … Защото  гневът предизвиква агресивно поведение, той е  една от тези емоции, които го захранват, а  агресията кра дeн от ен ер джи – това е нещо „абсолютно нередно“, нали? .

А ако  се замислим  и  се опитаме да се докоснем до  гнева,  можем да  почувстваме огромния енергиен ресурс, затворен в него. Може би това е една от „най-енергоемките“ емоции. Защо  толкова често се забранява?

Проблемът с гнева се заключава в това, че тази емоция е  насочена към унищожаване на създалата се  ситуация. Неговата функция – да даде кра дeн от ен ер джи енергия за да се унищожи нещо,  да се прекъсне, взриви – и по този начин да се направи промяна. Разбира се, това може да бъде доста опасно, особено ако човек живее,  заобиколен от собствения си вид.

И човешката култура започва да разработва начини за ограничаване на гнева. Например, да трансформира гнева в обида  – не толкова разрушителна и опасна. Или дори да насочи гнева върху кра дeн от ен ер джи самия човек, превръщайки го в чувство за вина. Да, с обида и вина човек се самоунищожава, но това е безопасно за другите. Хората, които на никой не се гневят (или, по-точно, този гняв не го изразяват), са  много удобни.

Но подобно „лечение“ на гнева  води до едно важно следствие: това е стъпка към създаването на зависим човек.

Ако не сте в състояние да се разгневите кра дeн от ен ер джи на някого, или като се ядосате, бързо криете гнева си ( „дано  той / тя не  види и не усети!“) – вие ставате зависими от  това лице. Гневът разрушава, а ако ценността на връзката  с някой („сила на привличане“) надвишава стойността на собствената ви  свобода ( „отблъскваща сила“) – не можем да се отървем.

Хората, страдащи от несподелена любов,  невротична зависимост,  не могат да пратят кра дeн от ен ер джи в ада „любимите“, които многократно отхвърлят чувствата им.

Това е невъзможно:  ужасът от скъсване на връзката е толкова силен, че е по-лесно да попаднете в усещане за собствената си нищожност, да  мислите за това, че той / тя са прекрасни, а вие просто не сте достойни (т.е., задържаме този  гняв у  себе си).

Така че да се гневите на някой, от който  зависите – е кра дeн от ен ер джи много проблематично. Можете дори да потискате  гнева си още преди да го осъзнавате, но можете и да сте наясно с това, но да не го изразявате – и по този начин да се задушавате и да тровите себе си.

Често има такива ситуации, когато финансово зависими деца / съпрузи са  преизпълнени  с ярост срещу родителите / партньорите, но не могат  да изразят това директно – кра дeн от ен ер джи те се страхуват да не загубят препитанието си. Има един важен момент. Може просто да се ядосваме и да не правим нищо, а след това се случва  физическа интоксикация от гняв.

А можете да чувствате гняв и да го насочите към действие. Например, да хвърлите сили за преодоляване на финансовата зависимост. Алтернативата – да се превърнете в жертва. Статусът на жертвата – изключително агресивен и кра дeн от ен ер джи озлобен, но пасивен. Жертвата изпитва много гняв, но не го насочва към правилното действие. Тя насърчава другите да действат.

Гняв – това е начален етап на излизане от зависимост (от всякакъв характер – любовна, финансова и т.н.). Ако човек ясно го чувства – това е първата стъпка. Да се ядоса на „нежния любим човек“ – е важно.

„Писна ми тази ситуация в отношенията ни!“ – кра дeн от ен ер джи енергията се насочва към разрешаване на ситуацията. „Омръзна ми вече!“ – към човека. Удрям, мачкам, унищожавам  и потискам  човека … Въпросът  не е  в самия гняв. А в това накъде насочваме този гняв и как  го изразяваме.

Като цяло, възможността за изпращане на ситуацията, или дори някои хора – на майната им (без да се опитваме да променим тези същите хора) – е една много кра дeн от ен ер джи важна способност. Това обаче е само първата стъпка.

Аз не обичам да се ядосвам. Обичам да  чувствам гняв и да го трансформирам в действие, насочено към промяна. „Злобните  хора“ спират само до преживяване  на  гнева. Те не трансформират нещо, а просто го унищожават.

В. Конрад

защищено INVITEXT