Миналата година наша съседка, заемаща доста висок и доста добре платен пост, напусна работата си, продаде красивия си тристаен апартамент в центъра на едно успешно младо семейство и отиде да живее на вилата си. Завинаги.
До пенсиониране и оставаха 15 години…
Околните недоумяваха и сочеха с показалец слепоочията си. Да захвърли такава работа? Апартамента? Да замени всичко това с дървена колиба с люляк под прозореца с изглед към блатото? Това не е нормално. Да, всеки мечтае да постигне такъв успех!
А тя беше абсолютно щастлива.
И до края на живота си ще живее на малка дървена тераса, ще чете книги, в малката си градинка ще сади магданоз и ще готви супички на децата.
Разбира се, аз преувеличавам малко.
Тя някъде пише нещо. Някъде чете лекции. Тя прави нещо за да заработва. Но това е толкова малко и неуморително, в сравнение с миналия и живот, че дори не бива да се споменава.
Всяка година се появяват все повече такива хора.
Разбира се, не всички захвърлят всичко и заминават в дълбоката провинция на село. Но промяната в живота им е значителна. Така например, от лекари стават фотографи на свободна практика, а от счетоводители – журналисти.
Обърнете внимание: Защо всяка година стават все повече и повече работещите на свободна практика? Да, в ерата на интернета и високите технологии не е необходимо да бъдат обвързани с конкретни работни места и строго работно време 9-18. Но има и друго.
Има хора, уморени от живота.
Твърде настойчиво се опитват да ни наложат успешността. Успешност. Можете ли да дадете ясна дефиниция на тази дума?
От детската градина човек е натоварен до ушите. Безкрайни задължения. Ставане рано. Закуска. Пази тишина. Събота. Ранно ставане. Английски език и рисуване. Училище. Ранно ставане. Уроци. Домашна работа. Изпити. Отново изпити. Институт. Ранно ставане. Лекции. Изпити. Работа. Ранно ставане. Съвещание. Доклади. Отчети. Планьорки. Спешна задача.
Блъскай си главата в стената. Бъди успешен. „Високоефективни хора“. Чували ли сте? Не мързелувай, не боледувай, изпълнил си – мри. Отлично работниче. Мечтата на всеки мениджър. Не настива, не се уморява, не отива на почивка и на детски матинета, работи извънредно в събота и неделя. Той иска да бъде високоефективен и успешен. Трябва. Точно ли трябва? На пенсия ще почиваш. Ако я доживееш.
През всичките години на обучение отчаяно ви плашат и застрашават. Ако не учиш, нищо не става от теб. Учи, иначе освен чистачка , друго няма да можеш да станеш, затова учи …
Стандарт. Две висши образования. Успешен брак. Престижна работа. Апартамент, кола и вила. Няколко пъти в годината на море. Париж за годишнина от сватбата. Децата в гимназията. Двадесет чифта обувки, тридесет чанти. За сезона. Като всички хора. Това ли ТРЯБВА?
Някой бил решил, че това всичко е Успешност. А вие сигурни ли сте, че тази успешност се измерва точно с това? И дали е необходима въобще?
Успешност. В действителност, това е една от най-големите измами в живота ни.
Всичко това въобще не е от значение.
Тази много проста истина, като правило, я разбират само хората, дълбоко уморени от живота, за които на първо място излиза спокойствието, душевния покой. Възможността за никъде да не бързате. Нищо на никой да не доказвате.
Има хора, които работят, тичат, а след това падат и осъзнават, че повече не може. Особено, когато става въпрос за новото поколение от млади хора, които на двадесетгодишна възраст са вече на най-големите лидерски позиции, привличайки прекомерен товар от грижа и отговорности. Те вече са видели всичко, всичко умеят и повече не искат нищо, освен покой. Нещо като ранно пенсиониране.
Тогава те изведнъж започват да виждат живота в друга светлина. Най-често това се случва на фона на тежка умора и силен стрес. Лежейки в болницата, можете да научите много.
Уморените хора постепенно променят всичко и самите те се променят. Те учат живота наново, напълно коригирайки обстоятелствата по себе си, за да отговарят на нуждите им, желанията и биологичния часовник. Имайки пълен контрол над живота си, те вече не го доверяват на настроенията и решенията на работодателите. Те рисуват и четат много. Правят супи и пекат пайове. Разхождат се в парка и играят с децата. Просто дишат въздух. Разбрали са, че една чанта, оказва се, е достатъчна.
Учат се да живеят днес и сега, чувствайки всяка минута.
Ето защо от доста дълго време имало такива неща като общност за борба с прекомерната консумация, а работата на свободна практика има все повече почитатели.
Чистачка.
От детството ни плашеха. А сега изглежда, че е хубаво да размахваш метлата на свеж въздух.
Във всеки случай, тази работа ми се струва по-привлекателна от редактор в месечно списание с повече от сто страници.
Когато нямаш време да ядеш и да изпиеш една чаша кафе. Когато в десет часа вечерта изведнъж си спомняш, че още на обяд си искал да отидеш до тоалетната. Когато в единадесет часа вечерта рекламодателят моли спешно да се промени оформлението.
А в девет сутринта списанието вече трябва да е в печатницата …След това слизаш по тъмните стълби, защото асансьорите не работят по това време. И не викаш такси, а вървиш няколко спирки пеша, за да дойдеш на себе си
И мислиш за това, че до сутринта трябва да си завършил статията и да си в редакцията. А у дома е останало едно гладно дете и недовършеното му домашно. Но в 12:30 през нощта внезапно звъни събудил се автор и иска да се направят промени в текста. И отново сутринта тази въртележка. И половин час преди да се достави в печатницата идва главният и казва: Преработете всичко, по дяволите. Как? Той не се интересува. Ваш проблем.
Има хора, които наистина им е забавно и получават от това удоволствие. До края на живота си без да се уморяват от безумния ритъм. И в същото време да чувстват живота във всичките му проявления. Ами добре. Не всички могат да бъдат суперуспешни. Те не могат да заемат престижни позиции и да управляват суперуспешни компании. Някой трябва да мете падналите листа.
Уморените от живота хора и хората, които преследват успеха, никога няма да се разбират помежду си. Ясно е, че всеки държи на своето. Но ако смятате, че вече не можете, не се страхувайте да промените всичко. Не е необходимо да вземате живота прекалено на сериозно. Той е твърде кратък.
По материали на lady.tut.by