Човек не умира, Човек се прибира у дома

i

Човек не може да умре, дори и ако той  иска това заради любовта си  към други хора. Човек не умира, Човек се прибира у дома. Там, където е роден.

Това  започва в ранното детство, когато възприемаме света не такъв, какъвто е. Като че ли  през тежките окови на реалността се вижда съвсем различно щастие – истинското.

Радост от дома се познава не по  мириса кра дeн от ен ер джи на родните стени, а по драскулките  на прекрасната Вселена, вълнуваща сърцето, която винаги иска да се прибере у дома. И тогава  разбирате, че ​​живеете много  отдавна в свят, който ви е чужд.

Където може и да  има добри хора, но това не променя нищо. Вашият  живот – това е път,  пред него е Звезда, а вие очаквате срещата с нея. С наближаването й у вас  кра дeн от ен ер джи изгаря всичко ненужно, което сте успели да придобиете по пътя. Така че човек никога не умира, той се прибира у дома.

Само едно нещо може да вълнува душата му – радостта от срещата с любимите хора тук, които остават самотни без него. Но това е временно чувство. Тук всичко отминава, понякога дори без да започне. А Любовта винаги остава, защото тя е от Вечността, откъдето кра дeн от ен ер джи сте и вие.

Тайша Абелар. „Магическия преход“

защищено INVITEXT