Човек не може да умре, дори и ако той иска това заради любовта си към други хора. Човек не умира, Човек се прибира у дома. Там, където е роден.
Това започва в ранното детство, когато възприемаме света не такъв, какъвто е. Като че ли през тежките окови на реалността се вижда съвсем различно щастие – истинското.
Радост от дома се познава не по мириса на родните стени, а по драскулките на прекрасната Вселена, вълнуваща сърцето, която винаги иска да се прибере у дома. И тогава разбирате, че живеете много отдавна в свят, който ви е чужд.
Където може и да има добри хора, но това не променя нищо. Вашият живот – това е път, пред него е Звезда, а вие очаквате срещата с нея. С наближаването й у вас изгаря всичко ненужно, което сте успели да придобиете по пътя. Така че човек никога не умира, той се прибира у дома.
Само едно нещо може да вълнува душата му – радостта от срещата с любимите хора тук, които остават самотни без него. Но това е временно чувство. Тук всичко отминава, понякога дори без да започне. А Любовта винаги остава, защото тя е от Вечността, откъдето сте и вие.
Тайша Абелар. „Магическия преход“