original
Хората, които вярват в превъплъщението на душата – реинкарнацията, позиционират човека не като тяло, което има душа, а като душа, която има тяло. След смъртта на тялото, душата може да го смени, точно както си сменяме дрехите, когато се износят.

Душата обаче не може да си избере всяко тяло, което и е „харесало“, защото всяко следващо прераждане зависи от това как човек е живял в предишния си живот – от неговата карма. Така че ако човек се държи недостойно, той може да се прероди в животно или в някаква друга форма на живот.

Как осмислят всичко това хората, които вярват в реинкарнацията? Предлагаме ви седемте най-интересни факти за прераждането, които могат да са ви полезни.

Не оставяйте недовършени дела и неизпълнени желания

Ако починалият има някаква недовършена работа или неизпълнено желание, душата не може да се прероди в ново тяло. Тя ще продължи да се скита между двата свята, докато нейните желания не се изпълнят и делата и не приключат.

Удряне на мъртвите

Така отстрани изглежда обичаят, който е необходим, за да се изтрият всички спомени на душата за живота в нейното вече мъртво тяло.

Защото според индуистките убеждения душата трябва да бъде освободена от спомените и от предишния й живот.

Ето защо в хода на един от посмъртните ритуали индуистите удрят силно мъртвите по главата – това е необходимо за да може душата да забрави отминалия си живот. Спомените на душата за предишния и живот, могат неблагоприятно да повлияят на следващия й живот.

Паметта се запазва

Въпреки всички усилия, спомените не могат да бъдат напълно изтрити. Те се запазват, но остават скрити дълбоко в подсъзнанието на новото същество.

Индусите вярват, че в нашето подсъзнание се запазва информацията за всички събития, които са се случили с душата ни по време на целия земен живот. Но тъй като душата ни не е достатъчно чиста, не можем да се свържем с Брахма (името на главния Бог) и да си спомним целия си живот.

Само определени хора, които практикуват медитация и садхана, могат да си спомнят предишните си животи.

Не само котката има няколко живота

Според индуизма всяко живо същество има 7 живота. Във всички тези седем животи душата ще се преражда отново и отново, в зависимост от своята карма. В края на седмия живот душата придобива свобода (в индуизма тя се нарича Мокша).

Колелото на Самсара

Раждането, смъртта и прераждането са естествените етапи на съществуването на душата.

Веднага щом приеме формата на новото тяло, тя придобива и ново его. Ако душата злоупотребява с доброто, което е получила с новото си тяло, тя губи своята чистота.

Така, когато тялото умре, безсмъртната душа остава сама със себе си със своите грехове. А това означава, че тя ще трябва да се изчисти в следващия си живот (обикновено това се случва чрез страдания).

Ето защо индусите вярват, че всички блага (или провали) в този живот са резултат от техния минал живот.

Прераждането не е моментално

Душата не намира веднага ново тяло. Може да мине една година или дори десетки години, преди тя да може да започне нов живот в ново тяло, защото то трябва да подхожда на душата според кармичните и параметри.

Третото око

Индийските текстове и илюстрации показват, че всички имаме трето око, но просто не знаем как да го отворим.

Поради това не можем да видим и нашата карма.