Ние ще умрем много просто

odЗа наблюдателя вие може вече да сте мъртви

Ще умрете много просто. В началото тялото ще предаде сигнал на мозъка за критичното си състояние. Няма значение дали ви е блъснала кола или сърцето  е отказало от старост.

Мозъкът ще изключи всички вторични процеси, така че да задейства максимални ресурси в последната битка.  Ще преминете  в състояние, което ви е познато като сън.

За наблюдателя кра дeн от ен ер джи вие вече може да сте мъртви. Тъй като сърцето може да е спряло в този момент.

Но процесите в мозъка продължават. Там вие сте живи. И сънувате сън. Много ярък –  защото мозъкът се опитва да спаси тялото и действа на  пълни обороти. Може би, това ще бъде най-яркият сън в живота ви.

Толкова ярък, че целият свят около вас, може би,  вече е сън.  кра дeн от ен ер джи Сън в умиращия мозък.

Вие няма да знаете, че умирате. В този сън може да има ужаси или блаженство. Зависи от това как сте живели, какво сте „зареждали“ в мозъка си.

Заради този момент не си  е струвало да   грешите, не си е струвало да живеете в подлости и страхове. Точно в  този момент  ще попаднете в личния си ад или рай. Временно.

След кра дeн от ен ер джи това сънят ще свърши. Заедно с ресурсите, които са поддържали мозъка. Този момент за вас няма да съществува. Невъзможно е да го почувствате, както е  невъзможно да почувствате и  момента, в който сте престанали да сънувате.

А после какво?

Никой не  знае. Но има нещо, в което мнозина вярват.

Вярват, че съзнанието, нашето чувство за себе си,  не е в нас самите. Може и така кра дeн от ен ер джи да е.  Гравитацията сформира тялото ни, но не е създадена от него. Ние сме в гравитацията, а не тя в нас.

Също така, съзнанието не може да не се създава от нашето тяло. Може да сме в съзнанието, като в огромен океан.

И тогава след смъртта ще престанем да се чувстваме като песъчинка. Усещането за нас самите   ще остане, но сега то ще бъде кра дeн от ен ер джи целият свят.

Като капка, която е попаднала в  океана, и в същия миг е станала океан. И Това ще бъде последното убежище на нашето усещане „Аз  съществувам“.

К. Жваневски

защищено INVITEXT