Малкото дяволче нахлу в приемните, тропайки ситно с копитцата си по паркета.
-Шефът тук ли е? ..
Секретарката се намръщи и го погледна над очилата си.
– Имаш ли договорена среща?
Дяволчето поклати глава.
– Спешнo! Това е спешно! – Той размаха във въздуха свит на тръба вестник. – Виждате ли ..?
– Не виждам – студено отвърна секретарта. – Е, добре, по дяволите.
Тя натисна бутона на селектора.
– Сър, при вас е дошъл един малък демон. Казва, че е по спешен въпрос.
– Грхмхм – каза селекторът.
Секретарката погледна отново дяволчето и презрително сви устни.
– Можеш да влезеш.
Дяволчето кимна и се затича към вратата на кабинета.
– Сър! Позволете, сър? ..
Сатана любезно му махна.
– Ах, младият Барти! Влизай, влизай вътре. Какво се е случило?
Дяволчето скочи на масата и заразгръща смачкан вестник, а после посочи една страница.
– Ето, сър ..
Сатана вдигна очилата си.
– Хм .. Да … „В центъра на града заработи платен паркинг..“
– По-долу, сър.
– Аха! .. виждам. Разрушили са, барелеф, историческа сграда … Хмм … акт на вандализъм – той погледна към дяволчето. – И какъв е проблемът?
То разпери ръце безпомощно.
– Как, сър .. Не са толкова много вашите паметници, а тия ги унищожават .. Аз … ние … целият ни отдел е възмутен!!! Сър, това е обида за вас! ..
Сатана се засмя. Виждайки, че дяволчето е все още е разтревожено сериозно, той се наведе към него и го потупа по рамото.
– Е, добре, – каза той. – Глупости! Не приемайте това присърце. Това не е толкова лошо.
– Не разбирам, сър …
Сатана сложи очилата си на масата и стисна ръцете си.
– Те би трябвало да се борят с мен – каза той провлечено, разтапяйки се в усмивка. – Спомняш ли си Барти, как те изобретиха антибиотиците? .. Това беше сериозен удар по отдела за болести и епидемии?.
А механизираното земеделие? .. Ние трябваше да разпуснем целия отдел, ангажиран с глада. А да не говоря за всеобщото образование! Стотици години труд в Центъра по мракобесието изтекоха в канала! Добре, че на Земята имаме филиал … А за барелефа …
– Сър … На нашите момчета просто им е обидно за вас …
Сатана вдигна рамене.
– Какви глупости, Барти! Аз съм доволен! Аз съм дяволски доволен! .. Всеки път, когато хората започват да се борят със статуи, а не да се борят с истинското зло, ние само печелим!
– О … Аз не се замислих, сър.
– Сега иди, време е да се работи. Върни се обратно в цеха и кажи на колегите си – всичко върви само на добре!
Дяволчето кимна и затропа с копитца към изхода. Сатана се отпусна в стола си.
– Идиотите, които се борят с паметници, – каза той – побеждават само паметниците.
И започна зловещо да се хили.
По темата:
Наистина ли дяволът съществува?
За достоверното съществуване на дявола свидетелства Светото Писание. Няма в книгата на живота на човечеството такава страница, на която дяволът да не е оставил своя разрушителна следа. Много световноизвестни писатели…
Учени твърдят, че всички религии са инфекции, разпространявани от бактерии
Религиите може да са се зародили в нашата цивилизация, благодарение на съществуването на особена популация от бактерии в нашата микрофлора, които “препрограмират” съзнанието ни във вяра в свръхестествени субекти, твърдят …
В Кабалата няма такова нещо – “вярвам.” В Кабалата е така: проверил, разкрил, видял – едва тогава мога да кажа, че това е така
За Бога , Вярата и сатана Срещнах се с Larry King. Някак си се е случи: обади ми се неговият директор и каза, че Лари Кинг открива нов канал и…