Писмото, което написа Щастието:

pismo

Ако четете това писмо в неделната вечер, значи аз вече съм дошло при вас! И сега ще започна да мърморя, защото има за какво! Тежко ми е, нали разбирате … Аз съм на много години – самото аз не помня на колко. Вероятно винаги съм съществувало.

Затова натрупах много наблюдения на човечеството. Никога не сте се опитвали да се поставите на моето място? Напразно! Много полезно и информативно. Нали всички казват: „Щастие, щастие …“

Те бързат, търсят, мечтаят си за мен. А аз, между другото, не се крия никъде! И не бягам! Винаги съм наблизо и просто чакам да бъда забелязано. Но как ще ме забележат, ако повечето хора не могат да си представят как изглеждам?!

Това е смешно: те търсят – без да знаят какво!

Повечето от тях не ме забелязват, защото всички си ме представят по свой начин. За някой аз съм торта със сметана, за някой – общуване с природата, за други – световна слава, а за някой – щастие, когато е в беда.

За съжаление, има и такива! Между другото, аз нямам конкретно местожителство, обикалям по целия свят, търся пристан. Бих искало да се заселя при някой, чукам наред по всички врати, но не винаги ме пускат. Да, ама нещастието всички веднага по някакъв начин винаги го разпознават, а мен – по някаква причина – не!

Знам, че много хора ме търсят, понякога те просто се блъскат в мен, но обикновено минават покрай мен без да забелязват. Или не ме разпознават? Или може би просто ме търсят, не където трябва. Например, мнозина търсят щастие в брака. Или в Работата си. Или в Децата. Да, разбира се, аз също присъствам в тия неща! Но след това ако ви отнемат Брака, Работата или Децата, аз ще изчезна с тях и ще бъдете нещастни? Това не е правилно! Щастието е естественото състояние на човек, ако искате да знаете.

А мнозина седят, търсейки в миналото: „Ето, виж, имах щастливи времена!“. А ако си спомнят как са се държали тогава – ще се окаже , че и това не е вярно! Те бяха недоволни от нещо в тези щастливи времена, през цялото време им липсваше нещо за да са щастливи.

Едва с годините осъзнаха, че това съм било аз! Но … твърде късно. Е, седят си и се отдават на спомени. А други все си мечтаят за онова, което им липсва за щастие – апартамент, кола, милион долара, идеалната любов… Затова ще ви кажа: на човек винаги нещо му липсва!

Дайте му веднага всичко, което иска, той ще бъде щастлив една или две седмици, след което ще свикне и отново ще започне да желае нещо, за да му е още пО така.. Ох, трудно ми е с вас, хора! Колко глупости сте сътворили около мен!

„Щастието – това е да си нужен на хората.“ Изглежда красиво казано, но в него има грешка. Нужен на хората: А на себе си? Така и ще се раздадете зрънце по зрънце, но няма да познаете щастието. Добре е да се грижим за другите, но човек не трябва да забравя за себе си! Когато у вас си имате щастие, светлината на щастието се разпространява около вас! Това колко могат да ми дадат?

Или ето: „Моето щастие е в децата.“ Децата са пораснали, семейства са си създали, гнезда са свили, а майката току припка при тях, пречи, налага и се обижда, че е изтласкана на заден план. Защо? Защото с децата и аз си тръгнах, тя ме настини в тях. И как се чувства сега, без щастието си? Затова ви казвам – собственото ви щастие не трябва да зависи от никой!

А те ми казват: „Нямаше да има щастие, но нещастието помогна“. Какви сте вие, хора? Защо трябва да се удряте с тухли по глава, за да се замислите, че е имало щастие, но не сте го забелязали? Да, не се обиждайте, че мърморя, в началото още ви предупредих, какво ме наранява:

По-добре да ме слушате мен, вашето Щастие, да видите какво е полезно и да го вземете под внимание. Ако само знаехте колко често стоя над главата ви на леглото, когато човек вече си тръгва, и сълзите текат! Само тогава разбирате, че е било то, щастието, но не сте го забелязали!

Човек се изкачва нагоре по планината, до самия връх, изкачва се, пръстите му са наранени до кръв. И за какво? Да стои на върха и да се чувства щастлив! Щастлив момент! Полет на душата!

Но после той ще трябва да продължи по-нататък. Да слезе долу, за да се изкачи отново. Вечното преследване на щастието … И не ви е известно на вас хората, че докато се изкачвате някъде, аз съм зад гърба ви, в раницата. Или в джоба. Или съм до вас, шепнейки: „Спри, приятелю! Огледай се! Аз съм тук, твоето щастие! „.

Но много малко хора ме чуват. Ще ви кажа главната си тайна: аз съм свързано с времето. Аз не съм в миналото – това е просто една щастлива картинка. И в бъдещето не съм – това са само сладки мечти. Аз Винаги съм в Настоящето!

„Има Само миг, дръжте го“! Точно това се отнася и за мен! Всеки ваш миг е щастие. Разбира се, ако в този миг не сте се отнесли в миналото или в бъдещето.

За миналото обикновено съжаляват, за бъдещето се тревожат. А там, където има съжаления или притеснения, аз не живея – ние сме несъвместими, няма какво да направя! Ще ви кажа нещо! Ако четете моето писмо сега, тогава имате очи и те виждат. Не е ли това щастие?

Ако сте незрящи, но някой ви чете на глас – да, имате приятел! Какво щастие!

Дишате, ходите, обичате, гледате, усещате и помирисвате – да, всичко това е щастие! Жълтите листа полетяха – красота, щастие! Сняг пада на земята – щастие!

Ручеите потекоха, тревата пониква – нима не е щастие? Но ви казвам сега едно нещо: хора, не се вкопчвайте в мен!

Не ме хващайте за крилете! Аз съм летящо, мимолетно съм! Ако ме лишите от полетите ми, аз ще стана за вас спомен.

По-добре помнете: „Щастливият човек не си гледа часовника!“ А защо? Да, защото за него всеки момент е щастие, за какво да си гледа часовника? Той няма нито минало, нито бъдеще, а само миг!

Затова ви призовавам, хора: Пуснете ме, уморих се да се скитам по света без подслон. Нека да живеем по закона: „Човекът сам е господар на собственото си щастие!“. Аз мечтая за това, да дойда при някого и да бъда до него до края на живота.

Просто за миг спрете безкрайното си движение, огледайте се и веднага ще ме видите. А ако искате, разкажете за мен за вашите приятели, тези, които са ви скъпи, особено скъпи. Нека и те да чуят отчаяния ми вик! И ще свършите едно добро дело и те … най-сетне ще ме забележат.

И Бъдете Щастливи:)