чт. мар. 28th, 2024

Д-р Николас Кардарас: Децата и смартфоните. Всичко е много по-зле, отколкото изглежда!

criancas-com-smartphones-05150849203153Става дума за  „цифровия хероин“: как екраните превръщат децата в психопати- наркомани

Д-р Николас Кардарас – изпълнителен директор на The Dunes East Hampton, един от най-големите в САЩ рехабилитационни центрове и бивш професор в Stony Brook Medicine, е написал  книгата „Светещите деца: как зависимостта от екраните похищава нашите деца – и как да се преодолее транса“

Сюзън купува на своя 6-годишен син Джон iPad, когато той е в  първи клас.

„Помислих си: защо да не започне да усвоява такива неща?“ – каза ми тя по време на терапевтичния сеанс. В училището, където учи Джон,  започват да  използват различни джаджи  все по-рано – и техният учител по технологии е голям поклонник на ползите, които те предоставят на образованието – така че Сюзън  искала най-доброто за своето момче, което обича да чете и да играе на бейзбол.

Тя позволява на Джон да играе на таблета си различни образователни игри. Накрая той открива за себе си играта Minecraft, която неговият учител по технологии нарича „нещо като електронно Лего“. Спомняйки си колко и е било забавно като дете с тези пластмасови блокчета, Сюзан позволила на сина си да прекарва свободното си време с Minecraft.

Отначало жената  била щастлива. Джон изглеждал потопен в креативната игра, докато изследвал кубическия свят на Minecraft. Тя забелязала, че програмата е много подобна на Lego, която си спомня – в края на краищата, в любимата и игра не било необходимо да се убиват животни  и да се търсят редки минерали за да се оцелява и за да се стигне до ново ниво. Но на Джон наистина му харесвало да играе и в училище дори имало клуб Minecraft, така че какво може да е лошото в нея?

Сюзън не отрича, че забелязала промени в Джон. Той започнал да се фокусира все повече и повече върху тази игра, загубил интерес към бейзбола и четенето, а също така отказвал да върши домашните си задължения. Понякога сутрин  и разказвал, че в сънищата си е виждала кубични форми.

Въпреки факта, че това я тревожело, тя смятала, че синът й просто има богато въображение. Когато поведението му започнало да се влошава, тя се опитала да му вземе играта, но Джон в  отговор изпадал в истерии. Те било толкова сериозни, че тя се предала, като отново и отново си обяснявала, че това е „учебна игра“.

И тогава, една нощ, тя открива, че има нещо наистина много сериозно.

– Отидох в стаята му, за да го проверя. Той трябваше вече да е заспал – и наистина се уплаших …

Открила го в леглото с отворени и кръвясали очи, с които   гледал яркия екран на IPad, който бил до него. Той изглеждал като в транс.

Изпадайки в паника, Сюзън започнала да го разтърсва, опитвайки се да го извади от това състояние. Отчаяна и обзумяла, тя не можела да разбере как някога нейното здраво и щастливо  момченце е станало толкова зависима от играта, от която изпаднало в кататоничен ступор.

Днес вече знаем, че таблетите, смартфоните и конзолите са форми на цифровите наркотици

Такива случаи са причина за загриженост за родителите, които се интересуват от техника,  дизайнери и инженери.

Известно е, че Стив Джобс не е позволявал на децата си да използват подобна техника. Ръководителите на компании и инженерите от Силиконовата долина изпращат децата си в  училища в Уолдорф, където няма техника. Основателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж са избрали училища без техника в Монтесори, както и  основателят на Amazon Джеф Безос и основателят на Уикипедия – Джими Уелс.

Много родители интуитивно разбират, че тези примигващи екрани не въздействат добре на децата. Ние можем да наблюдаваме агресивни истерии в тези моменти, когато джаджите им се отнемат, блуждаещо внимание, когато децата не изпитват стимулации от  техните хипервъзбуждащи устройства.

И което е още по-лошо, виждаме деца, които скучаят, апатични са и не се интересуват от нищо, когато не са „свързани“.

Но нещата са по-лоши, отколкото си мислим.

Днес знаем, че таблетите, смартфоните и конзолите са форма на цифров наркотик. Едно скорошно проучване е установило, че те също влияят на кората на главния мозък, която е отговорна за изпълнителните  функции, включително за импулсния контрол – по същия начин както и кокаина.

Технологиите оказват дотолкова възбуждащо действие, че  повишават  нивото на допамина – невротрансмитер, който осигурява усещане за забавление и има най-дейно участие в динамиката на пристрастяването – както и секса.

Това води до пристрастяващ ефект – причината, поради която д-р Питърт Уайброу, директор на факултета по невробиология в  Калифорнийския университет, нарече екраните „електронен кокаин“, а китайски изследователи – „цифров хероин“.

Фактически, д-р Андрю Доан, директор на отдела за  изследвания на зависимостите в Пентагона и военноморските сили на САЩ, който изследва зависимостите от видеоигрите, нарича игрите и екранните технологии „цифрова фармакея“ (гръцкото име на лекарствата – б.а.).

Това е така – мозъкът на вашето дете, което играе в Minecraft, изглежда така, сякаш е под въздействието на наркотици.

Не е чудно, че за нас е толкова трудно да откъснем децата от екрана и да им обясним, че времето за използване на джаджите е приключило. В допълнение към това, стотици клинични изследвания показват, че екраните увеличават депресията, тревожността и агресията и дори могат да доведат до психотични последици, при които геймърите губят връзка с реалността.

По време на моята клинична работа с повече от 1000 тийнейджъри за  последните 15 години, аз открих, че старата аксиома „капка превенцията струва тон лекарства“ е  особено вярна, когато става въпрос за технозависимост.

Когато едно дете пресече линията на истинска пристрастеност, лечението може да бъде много трудно. Всъщност аз установих, че е по-лесно да се лекуват хероинови и метамфетаминови наркомани, отколкото изагубените в матрицата  видеогеймъри или   зависимите от Facebook и други социални медии.

Това е така – мозъкът на вашето дете, което играе в Minecraft, изглежда така, сякаш е по въздействието на наркотици.

Според данните от 2013 г. на Американската академия по педиатрия, децата на  8-10 години прекарват 8 часа на ден  с различни цифрови медии, а тийнейджърите прекарват пред екрана 11 часа.

Едно от всеки трите деца започва да използва таблети или смартфони, преди да започне да говори. Междувременно, наръчникът „Зависимост от Интернет“ на д-р Кимбърли Йънг твърди, че 18% от интернет потребителите на колежанска възраст в САЩ страдат от техно зависимост.

Когато човек пресича линията на пълна зависимост – от наркотици, технологии или нещо друго – той трябва да бъде изчистен.

В случая с технологията това означава пълно цифрово изчистване – без компютри, смартфони, таблети.

Екстремното цифрово изчистване дори изключва използването на телевизор. Предписаното време е от 4 до 6 седмици, именно толкова време необходимо за да може превъзбудената нервна система да се рестартира.

Но това не е лесна задача в сегашното ни технологично общество, в което   екрани има навсякъде. Човек може да живее без наркотици или алкохол, но в случая с  технозависимостите дигиталните съблазни са навсякъде около нас.

И как да спасим децата от пресичане на тази линия? Не е лесно.

Ключът е в това да се предотврати  зависимостта за вашите 4, 5 или 8-годишни деца от екрана.

Това означава Лего вместо Minecraft, книги вместо iPad, природа и спорт вместо телевизията.

Честно говорете с детето си защо сте ограничили достъпа му до екрана. Обядвайте с  децата си без никакви електронни устройства на масата – както Стив Джобс е  организирал свободни от техника вечери и обеди с децата си. Не ставайте жертва на „синдрома на разочарования родител“ – както знаем от теорията за социалното обучение, „маймуната вижда,  маймуната прави“.

Когато разговарях с моите 9-годишни синове – близнаци, искрено им обясних защо не им позволяваме да имат таблети или да играят видео игри. Казах, че някои деца обичат да играят с устройствата си толкова много, че е трудно за тях да спрат или да контролират колко много играят.

Аз им  помогнах да  разберат, че ако те попадат в капана на екраните и на Minecraft, както някои от приятелите им, други  части на живота им също могат да бъдат засегнати: те може да не искат да играят бейзбол, да четат книги, по-малко ще се  интересуват от науката и природни проекти, по-малко ще общуват с приятели в реалния свят.

Изненадващо е , обаче, че не трябваше да ги убеждавам прекалено много, тъй като самите те видяха промените, които се случват с някои от малките им приятели поради прекомерното време, прекарано зад екрана.

Психолози, занимаващи се с развитието,  разбират, че здравето на децата включва социални връзки, творчески игри, които развиват въображение и взаимодействие с реалния свят на природата. За съжаление вълнуващият и завладяващ свят на екраните потиска и забжавя тези процеси на развитие.

Знаем също, че децата са по-склонни към пристрастяване, ако се чувстват самотни, чужди, безполезни и отегчени. По този начин най-доброто решение на този проблем е да се помогне на децата да получат смислен опит в реалния живот и в живите взаимоотношения.

Едно дете, запалено от творческите дейности и обвързано със семейството си, е по-малко вероятно да избяга в света на цифровите фантазии.

Дори и да има най-добрата и най-любяща подкрепа, детето може да влезе в матрицата, когато взаимодейства с хипнотични екрани и изпитва пристрастяващ ефект. В крайна сметка приблизително един на всеки 10   е предразположен към някаква форма на зависимост.

В края на краищата, клиентът ми, Сюзън, премахна таблета от живота на Джон, но възстановяването му беше трудна борба с много неуспехи и сложности по пътя.

Четири години по-късно, с помощта на голяма подкрепа и възстановяване, днес Джон се чувства много по-добре. Научил се е как да използва настолния компютър по здравословен начин и възвръща своя баланс в живота си: играе в бейзболен отбор и има няколко близки приятели в гимназията.

Но майка му все още е бдителна и си остава положителна превантивна сила за използването на джаджи, защото, както при всяко пристрастяване, рецидивът може да се промъкне в моменти на слабост. Убедеността в развитието на здравословните му интереси, липсата на компютър в спалнята и  вечеря без техника на масата са част от решението.

Автор: Николас Кардарас

 

Последвайте ни в Телеграм

 

© 2018  energetika-bg. com All rights reserved!

 

By energetic

30 години опит в новинарството и преводите.

Related Post