Много хора страдат всеки ден, но това не ги прави по-мъдри. Само тези, които след като са се отървали от страданието се успокояват, могат да се вслушат в гласа на сърцето си и да последват съветите му.

Най-фините перли израстват от песъчинки, които дразнят бисерните миди. Да, всички знаем това, и въз основа на това знание, по някаква причина считаме, че само изпитвайки страдания и неудобства, можем да получим истинска мъдрост. Но дали това е така? В крайна сметка, като мислим по този начин, гледаме живота само от едната му (при това – не най-добрата) страна.

Да, житейският опит наистина е източник на мъдрост, но … вие не можете да учите житейските уроци, когато сте дълбоко затънали в битка с житейските проблеми. Едва когато битката свърши, а вие сте се успокоили, вашият вътрешен мъдрец започва да ви дава изстраданите бисери на придобитите знания.

Само състоянието на спокойствие – най- дълбоката и най-умната част от разума ви, може да пробие през шума и хаоса на живота ви и да ви каже какво да правите по-нататък.

Ние се покланяме на страданията, които , както ни е вменено да мислим, ни даряват с мъдрост, но всъщност ние не трябва да почитаме тях, а спокойствието.

Често могат да се прочетат във вестниците и социалните мрежи истории за хора, които след като преминат през множество житейски изпитания, в крайна сметка придобиват висок емоционален интелект. Тези истории са много реални. И наистина тези хора, след като са преживели цялата си болка, стават много по-мъдри … Но ние всъщност извличаме напълно невярна информация от такива истории.

Тези истории могат да ви накарат да мислите, че неблагоприятните житейски условия и болката, свързана с тях, ни правят по-мъдри автоматично, практически на автопилот. Само че в действителност това не е така.

Страданието всъщност не се превръща в мъдрост.

Много хора страдат всеки ден, но това не ги прави по-мъдри. Само тези, които след като са се отървали от страданието, преминават към спокойствие и уравновесеност, могат да се вслушват гласа на сърцето си и да следват съветите му.

Свържете се с мъдростта

Ако не сте свикнали да се вслушвате в гласа на сърцето си, тогава първият контакт с вашия дълбочинен мъдрец може да се окаже доста труден и може да не успеете да го направите веднага. Но не се отчайвайте! Дори великият Буда е седял под едно дърво известно време, преди да премине към просветление – и той е трябвало да изтърпи много битки с вътрешните си демони.

Когато вътрешните демони на Буда изстрелвали стрели към него (стрели, изковани от желания и нежелани мисли – с една дума, от привързаностите си), той оставал неподвижен. И какво си мислите – стрелите, които не достигали до целта, се превръщали в цветя. И в крайна сметка неговото спокойствие и неподвижност го довели до духовно пробуждане.

Когато съдбата ни изправя срещу трудности и изпитания в живота, най-добрият съвет, който можете да чуете, е само от самия вас. Но за да чуете виковете на вътрешния си глас, трябва да се намирате в спокойствие.

Страховете ни отново ще се опитват да ни надвият като демоните, стрелящи със стрели по Буда, но ако сте спокойни и невъзмутими, те няма да могат да ви докоснат и няма да се привържете към тях. Когато се отдръпнете от границите на своето его, включително и от страха, ще започнете да гледате този свят с наистина мъдър поглед.

Мъдростта разцъфтява само в мир и спокойствие

Умът ви се намира в доста хаотично състояние, докато вие самият не му дадете спокойствие. Постоянният случаен шум на мислите уморява, а тяхното движение ви отнема време и енергия. Така че, ако искате да сте малко по-мъдри, просто поседете спокойно (или тихо ходете напред – назад) и ще превърнете ненужните ви мисли в красиви цветя, като просто не им обръщайте внимание.

Приемете вашите мисли за себе си като нещо, което действително съществува, но им позволете да съществуват като нещо отделно от вас. И опитайте сами да влезете в ролята на слушателя, който слуша тези мисли, но не влияе на тяхното съдържание. И … като свидетел на вашите собствени мисли, скоро ще намерите точно пространството в дълбините на душата си, което е изпълнено с тиха, спокойна мъдрост.

Понякога това почти веднага ви води до прозрения. Понякога тези мини-паузи от вътрешния хаос добавят мъдрост към вас постепенно, капка по капка. Но в този и в другия случай вие ставате по-мъдри, както интелектуално, така и емоционално.

За да култивираме в себе си така необходимия ни емоционален интелект, въобще не е нужно да страдате, изобщо не трябва да страдате. Просто по-често се отдалечавайте от ненужните мисли за себе си и се наслаждавайте на спокойствието и красотата на природата.

Повярвайте, природата и светът са способни да ви подарят множество прекрасни перли на мъдростта, само ако сте готови да ги приемете. Мъдростта е скрита във всичко – в отблясъците на водата, в игрите на децата и дори в пеенето на птиците и шума на вълните. Просто си подарете малко спокойствие и мъдростта няма да закъснее да дойде при вас.

Wisdom Comes from Stillness Not Suffering

Последвайте ни в Телеграм

Още по темата в нашата страница:

Още по темата:

Любимото упражнение на Буда: „Представете си, че имате всичко!“

Веднъж след проповедта си Буда се оказал заобиколен от голям брой хора. Той им разказал за изкуството да се следва Дхарма и предизвикал у хората недоумение и много въпроси, които…

Цялата статия

Уроците на Буда: „Няма привързаности – няма страдания“!

Буда означава „пробуден“ или „просветен“. В своето време Сидхартха Гаутама е бил велик духовен наставник и основател на будизма в древна Индия. В повечето будистки традиции той се смята за…

Цялата статия