Те искат да повярваш, че нищо не зависи от теб, че всичко е извън твоите възможности и сили и извън твоя контрол. Те искат за безнадеждната ситуация, в която си, да обвиняваш другите, защото така никога няма да се сприятелиш с когото и да било.
Те искат да бъдеш винаги нащрек, да се пазиш от най-близките, да не се разбираш нито с комшията, нито с колегата. Да не говориш за това, което мислиш, защото така няма да чуеш какво мислят другите.
Искат да вярваш, че това е – това. Че сме тук за да работим, да печелим само за да плащаме сметките си и да умрем. Те не искат онези с огън в себе си, с идеи за разрушаване на границите, защото тогава това, което е установено, ще бъде поставено под въпрос и масите по-трудно ще се контролират.
Те ни искат раздробени, разфасовани, разделени, групирани в малки фракции. Защото тогава знаят какво да очакват. Защото тогава те предварително знаят нашите отговори.
Те искат да не харесваш себе си, да не обичаш себе си, а постоянно да искаш да бъдеш като някой друг. Защото тогава и малкото пари, които имаш, ще ги пропиляваш все повече и непрестанно. Защото никога не си достатъчно Нещо, което се очаква и винаги мислиш, че си Никой, и следователно имаш впечатлението, че си такъв, и не можеш да промениш нищо.
Искат да сме послушни. С достатъчно силен глас за да се оплакваме, но не много силен. Да вдигаме шум, но малко, толкова, че да си мислим, че променяме нещо. Но недостатъчно, за да направим промяната и да я постигнем.
Те искат да сме заети толкова много, че да нямаме време да мислим и ни плащат за тази заетост толкова, че да не умрем от глад. Защото докато преливаме от пусто в празно, не обръщаме внимание на това как ограбват държавата и пълнят джобовете си.
Искат да сме точно толкова болни, че да харчим пари за лекарства, но не достатъчно, за да умрем. Защото те все още се нуждаят работна сила. Те ни искат болни, защото те са здрави, а нещастните утешават, че не всичко е толкова лошо за тях и че има и по-лоши неща.
Те ни искат глупави. В капана на чувството за срам и вина. Да се оплакваме, но нищо да не променяме, да се ядосваме, но да не действаме, да изкукваме, но пак да им работим. Да се избиваме помежду си, да се делим на леви и десни, на патриоти и предателя, партизани и горяни, русофили и европейци, левскари и цесекари, защото тогава никой няма да ги закача.
Те ни искат такива докато не осъзнаем, че мощта е вътре в нас, че всичко зависи от нас, че сме неудържими. Когато забележат, че сме го разбрали – тогава ще се разбягат.
От нас зависи да им покажем каква сила имаме. Да изчезнем от погледа им, защото тогава ще изчезнем и от мерниците им, насочени към нас.
Така започва революцията.
Първо, в нас.
esotericblog
© 2018 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!
Още по темата:
За Деструктивната сила на позитивното мислене
Heгaтивнoтo caмoвъзпpиeмaнe пoдтиĸвa xopaтa ĸъм aгpecия и нapyшeния нa зaĸoнитe, това ни yбeждaвaт paзлични yчитeли пo caмopeaлизaция. Hищo пoдoбнo, твъpди aмepиĸaнcĸият coциoлoг Mapтин Caнчec-Янoвcĸи. В света на популярната психология поражението…
Формулата на силата: Аз мога всичко
Практическо ръководство, което открива пътя към света на успеха. Това е наистина доказана практика, която при желание и усърдие работи и помага да постигнете това, което искате АЗ МОГА ВСИЧКО!…
© 2018 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!