Аврелий Августин: За кого е Раят, ако всички хора са грешници?

Аврелий Августин (Блажен) е бил теолог и философ. Като вярващ, той приема постулатите на християнството, а като философ постоянно е бил измъчван от въпроси, на които няма отговори.

Един от тези въпроси е бил такъв: За кого е Раят, ако всички хора са грешници? С други думи, възможно ли е предварително да се знае къде ще отиде душата след смъртта? Зависи ли това от земния живот? Има ли човек свобода на избора относно съществуването на душата след смъртта?

Аврелий Августин се придържа към позицията на фатализма. Той считал, че човешката свобода е ограничена и той не може да определя съдбата си на този свят. Няма пряка връзка между земните дела и там, където душата ще се окаже след смъртта. Единствено Бог е този, който решава, и за всеки вече е взето решение.

Картината на * Йеронимус Бош „Ад“

С други думи – Петър се е държал зле, вършел е всякакви мерзости – но след смъртта душата му може да се окаже в рая! А Иван живял праведно, но душата му попада в ада. Как така??? Мнозина не били съгласни с тази позиция, например Пелагий Британски. Официалната църква също учи, че за нашите действия има награда или наказание на небето.

И тук виждаме Августин със своя фатализъм … Той обяснява позицията си по следния начин:

а) човекът е свободен, но не абсолютно,

б) никой не може да узнае посмъртната си съдба, само Бог знае всичко за всички,

в) Бог е любов

г) вярващият християнин трябва да обича любовта, т.е. Бога,

д) следователно действията на хората трябва да се основават на любов, а не на корист,

е) този, който наистина вярва, тоест, обича Бога, не може да се договаря с него, да изгражда користни отношения с Бога.

Така че този, който си мисли, че като върши добри дела, спасява душата си и си запазва място за душата в рая, не е истински вярващ. Истински вярващ е онзи, който прави добри дела, просто защото обича Бога, тоест безкористно.

Никой не може да знае къде ще попадне душата му. Бог не е търговски агент, който дава гаранции за това или онова действие на човека. Въпреки че официалната църква го представя именно по този начин.

А вие как мислите?

Първата картина е „Рай“, на * Лукас Кранах Стари:

По материали на esotericblog

* Лукас Кранах Стари е известен немски художник и график от ренесанса през ранния 16 век в Германия. Той е първо пътуващ художник и през 1501 г. отива във Виена, където остава до 1504 г. През 1505 г. е назначен във Витенберг като дворцов художник при курфюрст Фридрих Мъдри от Саксония. На 6 януари 1508 г.

* Йеронимус Бош е брабантски художник от 15 и 16 век. Повечето от картините му изобразяват греховете и моралните падения на хората. Бош използва образи на демони, полухора, полуживотни и машини, за да пробуди чувството на страх и обърканост и за да изобрази човешкия облик на злото.

Още по темата:

Дзен: Мъдростта произтича не от страданията ви, а от вашето спокойствие!

Много хора страдат всеки ден, но това не ги прави по-мъдри. Само тези, които след като са се отървали от страданието се успокояват, могат да се вслушат в гласа на…

Цялата статия

„Надеждата е най-голямото зло! Тя удължава мъченията! „

Подготвили сме няколко интересни откъса от книги и интервюта с Ървин Ялом *. Разбира се, те са за любовта и самотата, живота и смъртта, за смисъла на нашето съществуване въобще.…

Цялата статия