„Който и да ви е разстроил, той ви контролира„. Помислете, вярно ли е това? Когато нещо не върви по начина, по който искаме, или някой не реагира по очаквания начин, когато поведението на някого ни притеснява, ние обикновено изразяваме чувства като „ти ме разгневи“, „причини ми болка“ , „Ти ме извади от равновесие …“
Ако не спрем да мислим за това, мислите ни се променят на: „Трябва да се чувствате виновни за моите чувства“, „Вие сте отговорни за това, че ме разстройвате“, или „Вие сте ме наранили“ – това означава, че някой е виновен за това, че сме разстроени.
Ако някой ни ядосва, значи, че ние сме му дали разрешение да го направи. Всъщност, когато някой ни възмущава – това, което мислим за другите, е много по-важно от това, което другите мислят за нас. Помислете за това.
В такива случаи отговорността за това как се чувстваме носят другите. Вместо да поемаме отговорност за нашите емоции и чувства, ние отдаваме тази сила или съгласие на другите.
И е вярно, че да се поеме цялата тежест, която носят гнева или раздразнение, е трудно … особено ако сме свикнали да насочваме фокуса си навън. По-лесно е да обвиняваме партньора си и да казваме, че той е този, който се е опитал да ни вбеси, а не ние … но ние никога не можем да се свържем с нашата вътрешна същност по този начин.
Понякога това се случва защото ние сме ръководени от нашето его. Щом се отдалечим от егото и го оставим на мира, започваме да поемаме повече отговорност за нашите мисли, поведение и емоции.
Можем да си помогнем, като си представим, че когато някой ни обижда или прави нещо, което не ни харесва, това е сякаш ни предлагат подарък. Ако не го приемете, дарът остава за този човек, а ако го приемем, този дар става наш. В крайна сметка решението ще бъде наше.
Така обидите, провокациите или дори действията на други хора са подобни на даровете, които избираме да приемем или не. По този начин, ние не можем да обвиняваме никого за нашето решение, можем да поемем отговорност само за нашето отношение и нашия избор.
Очакванията също могат да станат причина за дискомфорта ни, когато нещата не вървят така, както сме си представяли. Не можем да контролираме обстоятелствата или хората, но можем да контролираме нашия отговор. Затова не можем да променим това, което някой ни казва или какво правят и какво ни притеснява, но можем да променим отношението си към живота.
Отговорността плаши, но ни позволява да бъдем господари на живота си. Признаването на нашите емоции и чувства ни дава свободата да познаваме себе си и да избираме отношението си към живота.
Признанието, че „Аз съм този, който избира” и „Аз съм този, който определя ценностите, които има за мен опитът”, е нещо, което обогатява, но също така предизвиква страх.
– Карл Роджърс –
Превод на Whoever Upsets You Controls You
© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!
Дзен: Ако сте добър човек, непременно ще ви нападат! Всеки ден… За да ви променят!
Без никаква причина! Добрият човек е добър съзнателно. Това е неговият избор, и не от слабост или глупост, а заради огромната му вътрешна сила, от която злите са напълно лишени.…
Заповедите на дзен-будиста: 1. Бъди свободен от всякакви догми и доктрини, дори и от будистка…
Първа заповед Не си създавай идол, кумир. Бъди свободен от всякакви догми или доктрини, теории или идеологии, дори будистка. Всички те са само средство за влияние и не са Истината.…
Още по темата в нашата страница:
© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!