Често в различни разкази се споменава за миризмата на смърт. Съвсем обикновени хора разказват истории, че са усетили необичайна миризма от определен човек. А после този човек заболявал и внезапно умирал. Или умирал вследствие на нещастен случай. Или дори сам слагал край на живота си.

Има толкова много такива разкази, че е невъзможно да се обявят за лъжци или луди всички тези разказвачи. Освен това на науката отдавна е известно: при някои болести се появява специфичен мирис. Това е факт. А при стрес се променя миризмата на тялото; животните са особено чувствителни към това. Дори мирно куче може да хапе или да прояви раздразнение …

Така че не бива да се отрича „миризмата на смърт“. Момиче разказва, че от приятелката и миришело на хризантеми по някаква причина. Не точно хризантеми, но много сходна миризма! А после тази приятелка умряла при катастрофа само след ден. Друга жена усетила силна миризма на метличина, сякаш в стаята бил донесен огромен букет.

Това се случва няколко пъти в живота; хората, които излъчвали тази миризма, умирали много скоро поради различни причини. Друга жена говори за сладката миризма на диви цветя. Тя се появявала в присъствието на тези, които скоро напускали този свят …

Измислици и „мистика“? По никакъв начин. Учените отдавна са описали миризмата от тялото на току-що починал човек – миризмата на прясно окосена трева. Прилича на описаните по-горе миризми, нали? А през последните години било установено, че древните хора имали специален обонятелен рецептор за разпознаване на миризмата на смърт.

Това било необходимо за оцеляването им. Миризмата на смърт незабавно задейства изработката на специални хормони „борба и бягство“; тези хормони внушават тревога и карат човек или да избяга, или да се бори с опасността.

Този рецептор у съвременния човек „спи“, но може да се събуди. Можем да усетим този мирис. Освен това сега е известно – организмът започва подготовка за смъртта предварително. Понякога – година или шест месеца преди да напусне този свят.

Променя се психологическото състояние на човека; променя се миризмата му. Дори и внезапната катастрофа не е толкова внезапна; тя може да има психологическа причина, ето за какво става въпрос. А от човека мирише „някак си не така“; но само чувствителни хора могат да усетят тази миризма, у които този древен рецептор внезапно се е събудил.

Така че промяната на миризмата е сериозен предвестник. Някога миризмата е била мощно и спасително чувство; от нея са се ръководили нашите предци, благодарение на нея те са оцелявали. Ние трябва да вярваме на нашите чувства; може би все още може да се направи нещо и да се спаси човека от опасността?

Не е необходимо да имате остро обоняние; този рецептор понякога се активира за да разпознаем „миризмата на смъртта“. И трябва да предприемем действия. Ако се доверим на тази миризма…

Ан Кириян

Последвайте ни в Телеграм

…хората подсъзнателно си пожелават нещастия, за да бъдат по-късно уважавани заради тях…

Светът само изпълнява, просто изпълнява желанията … – В какво се състои смисълът? – попита ученикът. – В най-висшата справедливост на света – отговори учителят. – А нима е справедлив?…

Цялата статия

Още по темата в нашата страница: