пт. апр. 19th, 2024

Наранените деца: Физическите и психически наказания буквално убиват бъдещето на детето

Цитати на Алис Милър – най-големият световен специалист по проблемите с детското насилие, автор на книгата “Драмата на надареното дете”, разкрива цялата трагедия на този грях при отглеждането на децата.

Отглеждането на дете не е лесна задача. Родителите   също са хора, със свои собствени проблеми, характер и понякога лошо настроение. Но основната задача на родителя е да възпитава детето по-добре от себе си, да го обгражда с топлина и грижи, да го обича и възприема такова, каквото е. Въпреки това в наше време има много неблагополучни семейства, в които се извършва психологическо насилие.

Отношението на родителите към детето влияе върху последващото отношение на детето към себе си.

Цитатите тук са един вид напомняне за всички родители, че насилието, преживяно в детството, никога не се забравя. Детето ще усеща последиците в бъдеще и ще ги пренесе в семейството си.

Гневът на родителя е следствие от собствените му проблеми. Но възрастният обвинява за тях детето.
Лошото поведение е един от малкото начини, които детето използва, за да накаже възрастния.
Това, което родителите крият, най-много вълнува детето.

Травмираните деца остават завинаги привързани към родителите си и не достигат емоционална зрялост.
Човешката душа е практически неразрушима и способността й да се възроди  от пепелта остава толкова дълго, колкото диша тялото.
Човек трябва да има право на свои собствени истински чувства и на тяхното изразяване.
За повечето хора мисълта за това, че родителите им не ги харесват, е просто непоносима. Колкото повече доказателства има за такава неприязън, толкова по- здраво хората се хващат за илюзията, че са били обичани.

За повечето хора е по-лесно да умрат (буквално или символично, чрез убийство на чувствата си), вместо да почувстват отново цялата безпомощност, от която са страдали като деца.
Изискванията за „добро поведение” нямат нищо общо със самия живот. На много хора тези нагласи блокират пътя им към свободата.
Когато вътрешното дете на възрастния човек стане свободно, човекът ще открие източниците на своите жизнени сили.
Морализаторстването само отклонява децата от правилния път и блокира пътя им към самопознанието. Тялото, в крайна сметка, не разбира моралните заповеди.
Лицемерието е универсално средство за овладяване на човешките души, включително и в педагогиката
Лъжецът не може да уважава себе си, а който не уважава себе си, не уважава другите.

Тиранин – това е травмирано дете, което е било бито и унижавано от родителите си. Ако на човек му е било позволено от детството да се чувства свободен и силен, той по-късно няма да изпитва необходимост да унижава другите.
Пълното подчинение на волята на възпитателите води до готовността на възрастния да се подчинява напълно на политическата воля на някой друг. Всяко възпитание носи вреда.

Хората, свикнали да мълчат, страдат от това съзнателно или по-често, несъзнателно.
Отношението на родителите към детето влияе на последващото отношение на детето към себе си.
Неспособността да се почувстват собствените страдания, понесени в детството, води до това, че човек може да стане невъзприемчив към страданията на другите.
Възрастните смятат, че живата душа на детето е опасност за тяхната власт.

По материали на econet

© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

Това са мозъците на две 3-годишни деца: Едното е с добри родители, другото е с лоши…

Това са мозъците на две 3-годишни деца: Едното е с добри родители, другото е с лоши…От родителите действително много зависи! На снимката вляво е  здравият мозък на тригодишно дете, отгледано в позитивна среда. А на дясната е мозъкът на дете, претърпяло екстремни емоционални травми и…

Още по темата в нашата страница:


© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

By energetic

30 години опит в новинарството и преводите.

Related Post

One thought on “Наранените деца: Физическите и психически наказания буквално убиват бъдещето на детето”
  1. А защо нашето бъдеще не го унищожи?
    Явно сме били доста по-корави…
    Хайде стига джендърски идеологии, моля ви се!
    Шамарът не е пребиване и ако се използва по предназначение е много добро, а понякога и единственото работещо съзпитателно средство…

Comments are closed.