Аз съм зъл човек ...Много Зъл!

„Всички ние имаме тук и сега един общ проблем – получихме не този свят, който си поръчахме“.

Аз съм зъл човек. Сериозно. Не само лош. А именно – зъл. Доколкото мога да си спомня, винаги съм бил ядосан на нещо или на някого. На роднини и приятели. На близки и роднини. За забавянето на автобуса, боклуците по улиците или действията на властите.

Бях измамен. Обещаха ми един свят, а ми подхвърлиха съвсем друг!

Това продължи докато един доста интелигентен приятел не ми зададе много странен въпрос.

– Слушай – попита той. – Защо си толкова ядосан? Не нещо специално, а като цяло?

Този странен въпрос не ме остави на мира вероятно цял месец, докато накрая намерих един не по-малко странен отговор.

Знаете ли, бях ядосан, че светът, в който живея, не е същият, както ми беше обещан, когато бях малък.

Сериозно.

Като дете ми беше обещано, че в живота има истина. Че съм господарят на своята съдба. Че мечтите се сбъдват и че приятел няма да ме зареже, когато съм в беда! Че доброто не остава без награда. И че злото винаги получава онова, което заслужава. Че истинската любов непременно е вечна. А освен това тя е и реална.

Но аз бях измамен. Обещаха ми един свят, а ми подхвърлиха друг, съвсем различен.

В този подхвърлен свят няма истини, само мнения. И колкото повече се опитвате да намерите и да си присвоите истината, толкова по-трудно става за вас да живеете.

А доброто не побеждава злото. Защото те са много трудни за разграничаване. Едното винаги надделява над другото. Но кое от тях е зло, а кое е добро, е абсолютно невъзможно да се разбере.

В този свят няма спътници в живота. Има само случайно срещнати спътници, и следователно лоялността им винаги продължава само до първия завой. Неочакван.

А справедливостта не може да бъде постигната. Можете само да си проправяте път. Но това е съвсем друга тема.

Знаете ли какво ще ви кажа, гневът ми беше абсолютно оправдан. Защото както и да се ядосвате, накъдето и да се обърнете, всичко съвсем не е така, както би трябвало да се предполага.

Смелостта не превзема градове. Принудително добри няма как да станете. Тайната, дори и да пукнете, не е задължително да стане явна за вас. Бавно и тихо никога няма да стигнете далече. Много пъти съм се опитвал. Не става!

А това, че злото се наказва, когато то, злото, най-накрая получава по заслугите си, непрекъснато се оказва това, което вие самият не бихте отказали да получите, ако някой изобщо оцени вашите заслуги.

Тук вече сме ядосани. Аз съм ядосан на приятелите си, че те не са такива, каквито трябва да бъдат. И те са ми ядосани на мен по същата причина.

Всички ние имаме един общ проблем – всички ние получихме грешния свят, а не който си поръчахме.

И най-лошото е това, че сега този свят не може нито да бъде върнат, нито обменен за обещания. Светът, който ни подхвърлиха, не трябва да бъде такъв, както искам да го видя, той не е задължен да изпълнява обещанията, които получих в детството си.

Аз съм зъл човек …

Светът въобще има пълното право да бъде такъв, какъвто си поиска.

И може би, разбира се, може би някак си да бъде променен или преконфигуриран, само че начините да го направим, също като всичко останало, са напълно различни от това, което е било предвидено по време на придобиването му.

Колко красив беше светът, който си поръчахме като деца. Това беше свят, в който доброто въобще не прилича на злото и следователно е лесно да се разграничат едно от друго.

Това бе свят, в който добрите хора задължително са щастливи, където приятелството е силно, а любовта е завинаги.

В света, който ни беше обещан в детството, е много лесно да бъдеш добър човек и бе много лесно да постъпваш правилно.

И си мисля, може би затова не получихме този свят?

Не го получихме защото той нямаше как да ни научи на нищо… Добре де, а сегашният, на какво ни научи? Не че питам…

econet

Дори и вашият най-зъл враг не може да ви навреди повече, отколкото собствените ви мисли

9 перли на будистката мъдрост, които помагат за постигане на вътрешен мир Будистките мъдри изказвания излизат извън рамките на религията. Тяхната радикалност и фокусиране върху най-важното, помагат правилно да се…

Цялата статия

Кога не бива да се прощава?

Да се прости е добре. Това е правилно. И обществото го приветства. Всички са за това – да се прощава. От гледна точка на морала прошката – това е правилно.…

Цялата статия