Ако можете да простите на себе си, лошата ви карма просто ще изчезне!

Трябва да простим на всички, които са ни наранявали, дори ако изглежда, че това, което са направили, е невъзможно да прости. Простете им, не защото те заслужават да им се прости, а защото не искате да страдате повече и да търпите тази болка всеки път, когато си спомняте как са се отнесли с вас.

И няма значение как точно са ви обидили – простете им, защото вече не искате да боледувате. Прошката е необходима за собственото ви душевно изцеление. Прощавате, защото изпитвате състрадание към себе си.

Прошката е проява на любов към себе си.

Вземете например една разведена жена. Представете си, че тя е била омъжена десет години и след това се е скарала със съпруга си заради негова ужасна постъпка.

Тя се е развела и сега искрено мрази бившия си съпруг. Дори споменаването на името му и причинява стомашни спазми и гадене. Емоционалната отрова е толкова силна, че вече не е в състояние да я търпи.

Тя се нуждае от помощ и тя отива при терапевта. Казва му: „Боли ме. Всичко в мен кипи от гняв, завист, възмущение. Това не се прощава! Мразя този човек! ”

Терапевтът отговаря: „Трябва да се освободите от тези емоции, да говорите, да се освободите и от гнева си. Дайте воля на раздразнението си: вземете възглавница и я хапете, бийте! Нека яростта излезе!”

Тя се прибира и сама си устройва истерика, организира си съзнателен емоционален взрив. Става и по-леко. Жена връчва на терапевта сто долара с думите: „Благодаря, докторе! Чувствам се много по-добре! ”

За първи път от много време на лицето й се появява широка усмивка. И така тя напуска офиса – и познайте само кой минава по улицата покрай нея? При вида на бившия й съпруг яростта й пламва повече от всякога. Тя се втурва като стрела към психотерапевта, дава му още сто долара и си организира още едно „освобождаване от гнева“.

Експлозията на емоции в този случай може да донесе само временно облекчение. Да, помага да се избавите от част от отровата, известно време човек се чувства по-добре, но тази техника не лекува самата рана. Единственият начин за заздравяване на раните е прошката. Тази жена трябва да прости на бившия си съпруг за извършената от него гадост.

Как да се разбере дали човек наистина е простил? Срещата с виновника вече не събужда предишните негативни чувства. Името на този човек вече не предизвиква бурна емоционална реакция.

С други думи, докосването до раната вече не боли – това означава, че наистина сте простили. Разбира се, белегът ще остане; остават следи по емоционалното тяло, както и по кожата.

Инцидентът остава в паметта ви, помните всичко, което сте изпитали, но в края на краищата, след като раната е заздравяла, тя вече не боли. Може би сега си мислите: „Да се прости на другите: лесно е да се каже! Ще се радвам, но не работи. „

Имаме стотици причини и извинения, че не можем да простим. Но това не е вярно. Истината е, че не можем да простим, защото сме свикнали да не прощаваме.

Никога не сме се опитвали да прощаваме, усвоявали сме само умението на не -прощаване.

Когато бяхме деца, прошката беше в кръвта ни. Преди да се заразим с всеобщия душевен недъг, ние прощавахме без никакви усилия, това се случваше от само себе си. Обикновено прощавахме веднага.

Погледнете децата, които си играят заедно: те се скарали, дори са се сбили и едното със сълзи в очите се затичва към майка си: „Мамо, той ме удари“.

Две майки влизат в разговор, бързо преминаващ в скандал, а децата след пет минути си играят така, сякаш нищо не се е случило. Ами майките им? Те са се намразили една друга до края на живота си! Дори не е нужно да се учите да прощавате – ние имаме вродената способност да правим това. Но какво става? Ние сме научени точно обратното и неуморно практикуваме не-прощаване.

Разбира се, с течение на времето ние просто губим навика да прощаваме. Каквато и обида да ни е нанесъл човек, ние няма да простим за нищо на света, завинаги ще го изтрием от живота си. Войната за самолюбие започва.

Защо? Защото когато не прощаваме, нашето чувство за собствена важност се засилва. Нашето мнение звучи някак си по-тежко ако заявим: „Каквото и да се случи, но никога няма да простя! Такова нещо не се прощава! ” Но истинският проблем е в гордостта. Гордост, самолюбие ни карат да добавяме масло в огъня на нанесената обида, като постоянно си напомняме, че е невъзможно да простим!

Освен това свикваме да страдаме само с цел да накажем виновния. Ние се държим като малки деца, които изпадат в истерия, въпреки че в действителност те просто искат да привлекат вниманието.

Причиняваме си болка, заявявайки: „Виж какво правя! И всичко е заради теб! “Шегите са шеги, но точно това се случва.

Захвърлете суетата и самолюбието си на боклука, изхвърлете ги! Забравете за собствената си важност и просто поискайте прошка.

На първо място, направете списък на всички, от които смятате, че трябва да поискате прошка, а след това се извинете на всички.

Ако нямате време да се видите с някого или да се обадите, помолете го да ви прости в молитви и в съня си.

След това направете списък на онези, които са ви обидили – тези, на които трябва да простите.

Простете на всички, осъзнайте, че без значение какво са направили, вие нямате нищо общо с това. Запомнете, всеки има свой собствен Сън.

Не забравяйте, че всеки сънува свой собствен Сън. Рано или късно разбирате, че трябва да си простите за всички рани и цялата отрова, за всички страдания, които сте си причинили сами, създавайки именно такъв сън.

И когато си простите, настъпва хармонията със самия вас, засилва се любовта към самия себе си. Това е най-висшата прошка – когато най-накрая си простите на себе си.

Убежденията за добро и зло ни карат да се срамуваме от това, което считаме за лошо. Ние се признаваме за виновни, сигурни сме, че заслужаваме наказание и наказваме себе си.

Убедени сме, че това, което сме направили, е толкова мръсно, че изисква пречистване. И ако искрено вярвате, тогава – „ Да бъде Твоята Воля“ – това става напълно реално. В този смисъл ние творим своята карма и сме задължени да плащаме за това, което сме създали с вярата си.

Това още веднъж показва колко сме могъщи.

А да се отървете от старата карма е просто: Достатъчно е да се откажете от тази представа, откажете се да вярвате в нея – и повече няма карма.

Няма нужда да страдате, няма нужда да плащате за нищо: точка по въпроса.

Ако можете да си простите, кармата просто изчезва. От този момент животът ви все едно започва отначало.

Източник: psifactor

7 мита за кармата

Страданията, които душата изпитва в сегашния си живот, могат да бъдат следствие от лоша карма. Само че това, най-вероятно, не е така. Всъщност, това са много светли души, които вече…

Цялата статия