Факт: Анита Мурджани умря за да се върне към живота с това невероятно послание към човечеството !

„Толкова се радвам да ви видя всички!“ И знаете ли, една от основните причини, поради която се радвам, че съм тук, е, че не би трябвало да съм жива днес. Трябваше да умра на 2 февруари 2006 г.

Трябваше да е последният ми ден във физическия свят, защото в онзи ден лекарите информираха съпруга ми и семейството ми, че ми кра дeн от ене ргети остават само няколко часа.

Умирах от n-каскаден лимфом, форма на рак на лимфните възли. До този ден се борих с рака 4 години. За четири години тази болест унищожи тялото ми. Тя премина през цялата ми лимфна система, като започна от лимфните възли на врата ми. За четири години се образуваха тумори с големина на лимони, те бяха на шията, кра дeн от ене ргети ръцете, гърдите, коремната кухина.

По това време, дори преди комата, белите ми дробове бяха пълни с течност и всеки път, когато си лягах, се задушавах с тази течност. Мускулите ми напълно деградираха, тежах около 38 кг. Изглеждах като скелет, покрит с кожа. Имах открити кожни метастази, от които изтичаха вискозни токсини.

Не можех да приемам храна. Имах постоянна температура. Не кра дeн от ене ргети можех да ходя, защото мускулите ми не работеха, затова постоянно лежах или ме извеждаха в инвалидна количка. Бях привързана към кислородната маска през цялото време, без нейна помощ просто не можех да дишам.

И онази сутрин, 2 февруари 2006 г., изпаднах в кома. Лекарите казаха, че това са последните ми часове, защото органите ми вече не работят. Семейството ми беше кра дeн от ене ргети информирано, че ако някой иска да се сбогува с мен, сега е моментът.

Неведомо за всички около мен, дори да е изглеждало, че съм в кома и очите ми са затворени, бях наясно с всичко, което се случва наоколо. Бях наясно със съпруга си: той беше смазан, но беше там и ме държеше за ръката. Бях наясно с всичко, което кра дeн от ене ргети правят лекарите: как ми слагаха тръби за отстраняват течността от дробовете ми за да мога да дишам.

Бях наясно с всяко най-малко нещо, което се случва, сякаш имах периферно зрение от 360 градуса. Виждах всичко, което се случваше около тялото ми, и не само в стаята, но и извън нея. Сякаш станах по-голяма от тялото си. Разбрах, че това е кра дeн от ене ргети моето тяло, виждах го да лежи на болничното легло, но вече не бях привързан към него. Сякаш можех да бъда навсякъде по едно и също време.

Накъдето и да насочвах съзнанието си, се озовавах там. Бях наясно с брат ми, който беше в Индия. Тялото ми беше в Хонконг. Той бързаше за самолета за да ме види. Той искаше да кра дeн от ене ргети се сбогува с мен и аз осъзнах това. Сякаш бях до него, видях го в самолета. Тогава разбрах и за баща си и за най-добрия си приятел, които бях загубила. И двамата починаха. Но сега бях наясно с присъствието им до мен, те ме напътстваха и общуваха с мен.

Друго нещо, което почувствах в това невероятно разширено състояние е, че кра дeн от ене ргети съм свят на яснота, в който разбирам всичко. Разбрах защо имам рак. Разбрах, че съм много по-голяма и всички сме много по-големи и по-силни, отколкото си представяме, когато сме във физическото тяло.

Чувствах също, че съм свързана с всички: с лекари, медицински сестри, съпруг, брат ми, майка ми. Сякаш имаме едно общо съзнание. Сякаш усещах какво чувстват. Усетих страданието, което кра дeн от ене ргети преживяваха. Усетих, че лекарите се отказаха да правят нещо повече за мен. Но в същото време не бях емоционално замесена в тази трагедия, въпреки че разбрах през какво преминават. Сякаш споделяхме едно съзнание, когато не сме изразени във физическото тяло, всички сме изразени в едно съзнание. Ето как беше.

Усетих, че баща ми се опитва да ми каже, че времето кра дeн от ене ргети ми още не е дошло, че трябва да се върна в тялото си. Отначало не исках да се връщам, струваше ми се, че имам избор да се върна или не.

Абсолютно не исках да се връщам, защото не успях да намеря нито една причина, поради която трябва да се върна в болно умиращо тяло. Бях в тежест за семейството си, кра дeн от ене ргети страдах, тоест наистина нямаше нито една добра причина.

Но тогава разбрах, че ако напълно разбера това, което ми се разкри сега, и разбера защо заболях от рак, и реша да се върна в тялото си, тогава то ще се възстанови много бързо. И в този момент реших да се върна. И чух моя най-добър приятел и баща ми да казват: кра дeн от ене ргети „Сега, когато знаеш истината, коя си всъщност, върни се и изживей живота си без страх.“ В този момент се събудих от комата.

Семейството ми така се радваше да ме види. Лекарите не можаха да обяснят това, бяха много изненадани, но останаха бдителни. Никой не можеше да знае последствията, все още бях много слаба. Никой не знаеше дали ще остана в кра дeн от ене ргети съзнание, ще се възстановя или отново ще изпадна в кома. Но знаех, че ще се оправя. Казах на семейството си: „Ще се оправя, знам, че ще се оправя, времето ми още не е дошло.“

След 5 дни метастазите в тялото ми намаляха със 70%. След 5 седмици бях изписана от болницата. Напълно се отървах от рака. Сега трябваше да се кра дeн от ене ргети върна към живота и животът ми стана напълно различен.

Моето възприятие за света, за нашето физическо тяло и болести се промени. Беше ми много трудно да съчетая това ново разбиране с живота си. Вероятно най-добрият начин да обясня това, което преживях, е да използвам метафората „склад“. Сякаш се намираме в напълно тъмен склад, където има само мрак.

В момента си кра дeн от ене ргети представете, че се намирате  в склад в магазин на едро, където е напълно тъмно. И нищо не виждате, защото е тъмно дори срещу вас. В ръката си имате малко фенерче, включвате го и ви осветява пътя. Можете да видите само лъча на това малко фенерче. И всичко, което можете да видите, е само част от стаята, осветена от лъча на кра дeн от ене ргети това малко фенерче.

Когато насочите лъча на едно място, всичко останало остава на тъмно. И сега, в един момент, се включва голяма светлина и целият склад вече свети. И разбирате, че този склад е огромно място. Той е повече, отколкото бихте могли да си представите.

Сега знаете, че това съществува, въпреки че не можете да го видите и преживеете. Сега кра дeн от ене ргети знаете, защото имате този опит. Ето как се почувствах. Сякаш има много повече, отколкото можем да повярваме, отколкото сме преживели. Това е извън пределите на лъча на фенерчето ни.

За да разберете по-добре това, бих искала сега да кра дeн от ене ргети поиграете на една игра. Огледайте се и открийте всичко, което е червено, всички нюанси от червено до бордо. Погледнете и запомнете. Запомнете колкото е възможно повече, защото ще ви помоля да възпроизведете това.

Сега затворете очи, изправете главата си и кажете колко обекти си спомняте сини. Почти нищо, помислете за това. Отворете очи и се огледайте. Вижте колко сини предмета кра дeн от ене ргети съществуват до червените, но дори не сте ги забелязали. Защо? Не сте ги осъзнали!

Лъчът на това фенерче е вашето осъзнаване. Когато осветявате със съзнанието си нещо, то става вашата реалност, това, което преживявате. Може да има нещо друго точно пред носа ви, но ако фенерчето ви не е насочено към него, дори няма да го забележите. Помислете за това.

кра дeн от ене ргети

Помислете колко милиарда долара харчим за изследване на рака. Колко струват изследователските кампании за рак? Представете си, ако инвестираме същата сума пари и енергия в изследването на благосъстоянието.

Колко различен свят ще имаме. Представете си, че ние вложим толкова много енергия в мира, вместо да се бием и воюваме. Бихме имали съвсем различен свят, ако променим лъча си на осъзнаване.

кра дeн от ене ргети

На по-лично ниво искам да споделя с вас пет страхотни урока, които извлякох от този опит.

1. Най-важното, най-важното нещо, към което трябва да насочим съзнанието си, е любовта. Много е просто да се каже: „Трябва да обичаме хората“, но една от причините да се разболея е, че не обичах себе си. Това е невероятно важно. Ако обичаме себе си, кра дeн от ене ргети ние ценим себе си.

Ако ценим себе си, показваме на хората как да се отнасят към нас. Ако обичаме себе си, не е необходимо да контролираме или да сплашваме другите, или да позволяваме на другите да ни контролират и сплашват. Да обичате себе си е също толкова важно, колкото да обичате другите. И колкото повече обичате себе си, толкова повече кра дeн от ене ргети любов имате за да давате на другите.

2. Следващият урок, който научих, е да живея без страх. Много от нас израснаха на тази диета от страх. Нас ни научиха да се боим от всичко. Страхувах се от всичко: рак, лоша храна, да не се харесам на хората – всичко. Страхувах се от провали. И повечето от нас израстваха в страх.

кра дeн от ене ргети

Хората смятат, че страхът предпазва от опасност, но всъщност не е така. Любовта ви защитава. Ако обичате себе си и другите, сте убедени, че сте в безопасност и че вашите близки няма да тръгнат по опасен път. Любовта ви защитава много по-надеждно от страха.

3. Третото нещо, което научих и което е много важно, са хуморът, смехът и радостта. От кра дeн от ене ргети раждането си знаем какво е това. От раждането знаем колко е важно да се смеем, защото децата правят това непрекъснато. От раждането знаем какво е любов и безстрашие. Но става условно, когато пораснем. Смехът е много важен, хуморът, умението да намираме радост в живота. По-важна от всяка друга дейност, която можем да си представим. Ако в живота ни имаше повече кра дeн от ене ргети забавления, ако нашите политици се бяха научили да се смеят, щяхме да имаме съвсем различен свят. Ако се смеехме повече, щеше да има по-малко болни хора, по-малко болници и затвори.

4. Четвъртият урок, който научих: животът е подарък. Мнозина живеят живот, сякаш това е изтощителна ежедневна работа, но не трябва да бъде така. За съжаление, само когато загубим нещо ценно, кра дeн от ене ргети разбираме пълната му стойност. Трябваше да загубя живота си, за да разбера неговата стойност. Не бих искала други хора да правят същата грешка, поради което съм тук, споделяйки с вас. Не искам хората да разбират стойността на живота си, когато е твърде късно. Животът ви е дар. Дори изпитанията, които идват, са дар.

Когато заболях от рак, това беше най-голямото кра дeн от ене ргети изпитание за мен. Но днес, поглеждайки назад, разбирам, че това беше най-големият ми подарък. Хората си мислят и аз си мислех, че ракът ме убива, но всъщност аз се убивах, преди да се разболея. Ракът спаси живота ми. Всички ваши изпитания са подарък. В самия край винаги ще го намерите. И ако изпитвате затруднения и не чувствате, че това е кра дeн от ене ргети подарък, тогава просто не сте стигнали до края.

5. Петият и последен урок е най-важният за вас, това е да бъдете себе си. Бъдете себе си колкото е възможно повече. Блестете възможно най-ярко. Използвайте своята уникалност. Разберете кой сте, разберете какво сте. Обичайте себе си, независимо от всичко, просто бъдете себе си. И с тези пет неща ви каня на кра дeн от ене ргети безстрашен живот …

(Анита Мурджани)

https://anitamoorjani.com/about-anita/near-death-experience-description/?fbclid=IwAR2XcQGJbXxqiylwsV5LkTzRqde2-FNQjKVaCwtHNsGhRX6TcWzSRFgfLN4

 

© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

 

Периодът на изобилие в живота на зодиакалните знаци – за кого септември ще бъде времето, което ще им донесе всичко и веднага?

Има и такива периоди, когато дълго време не се случват   важните за вас неща, а след това започва рязко кра дeн от ене ргети да се случва всичко наведнъж. Да, септември ще е точно…

Още по темата в нашата страница:


© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

защищено INVITEXT