„Не можете да забраните на птиците да летят над главата ви, но можете да не им позволите да кацнат на главата ви и да свият гнездата си там“, китайска поговорка.
Понякога ни обхваща необяснима тъга. Не искаме да говорим, не искаме да ходим никъде и не ни се прави нищо. Стоим до прозореца, с чело на стъклото и не разбираме какво става с душата ни: защо и е толкова тъжно?
Всъщност в такива дни ние дори приблизително не можем да разберем какво е причинило това състояние. И всичко би било наред, но всички ни чакат дела и планове, а ентусиазъм и желание да се прави нещо – нула.
Защо това се случва на почти всеки от нас? Тук не става въпрос за клиничната депресия, която изисква медицинска помощ. Просто тъга. Необяснима, но всепоглъщаща. Просто дни, когато термометърът на настроението ни пада под „0“. Дни, когато не искате нищо, не вярвате в нищо, не се надявате на нищо.
Човек може да се опитва да отгатне причините за меланхоличното си настроение колкото си иска, но едно е ясно: тъгата е послание, чиято същност тепърва предстои да разгадаем. И това трябва да се направи веднага – в други дни тази информация ще бъде недостъпна за нас.
Така че няма нищо осъдително или лошо в тъгата. Не ни пречи на всички от време на време да се замислим за живота, за себе си, да направим равносметка на някакви резултати, да анализираме събития или тенденции. Само че в нашия свят на „мотивираните и уверените” не е прието да се тъгува.
Не е прието и да се усмихвате на всички, които срещате и да не казвате, че с вас всичко е наред. Почти сме длъжни да „игнорираме“ тъгата и да се държим така, сякаш сме толкова щастливи, като че ли сме спечелили нашия трети Оскар преди 15 минути за най-добра мъжка или женска роля.
Просто сме длъжни да демонстрираме, че не познаваме такива чувства като отчаяние, разочарование и объркване. А как иначе! В крайна сметка ние сме победителите! Нашата култура признава само победители, в противен случай вие сте губещ, който не иска да работи върху себе си.
Но да се преструвате на победител дълго време няма да се получи. Да ходи с такава непроницаема броня не е по силите на никого на този свят. Затова първото нещо, което трябва да направим, е най-накрая да разрушим глупавия мит, че тъгата едва ли не е тежка болест.
Затова трябва да се приеме, че тъгата е нормалното състояние на всеки човек. И не бива да се утешавате с глупави неща като: „Стегни се, такъв е животът“. Това не е просто безполезно, а дори и смешно. Успяхте ли някога да се „стегнете“? Ето това е отговорът на въпроса!
Така че тъгата е нормална. И това не е всичко: тя има свои собствени нива, които ще опишем по-долу.
1. Тъгата като предупредителен знак
Тъгата не е само чувство, но и значителна загуба на енергия. Естествено, ние не достигаме до такова състояние както по време на депресия, когато дори ставането от леглото или излизането от дома е проблем.
С тъгата всичко е различно: чувстваме вътрешна нужда да отстъпим за известно време, да обмислим нещо, да разберем нещо. По правило това състояние е придружено от известна апатия и умора. Това е логично: тялото е включило нов режим за нас.
Тази физическа реакция се задейства от сигнали, които идват от мозъка. Той сякаш ни казва: „Прекъснете връзката с всичко, което се случва около вас, фокусирайте се върху вътрешния си „Аз“.
Не ни остава нищо друго, освен да се подчиним: трябва внимателно да анализираме това, което ни притеснява и смущава. Ако се разсейваме от външни стимули или се преструваме на весели, няма да стигнем до дъното на причините за случващото се.
2. Тъгата като пестене на ресурси
Физиологът Бернар Тиери изучава тъгата дълги години и стига до извода, че това чувство е близко до хибернация.
Преминаваме в „режим на изчакване“, което предполага тишина и самоанализ. Така човек може не само да размишлява над конкретно събитие, но и да не губи енергията си за неща, които нямат никакво отношение към това.
Проблемът може да бъде решен, като се съсредоточите върху себе си. Въпреки това, често забравяме за икономията на енергия. Пренебрегваме този момент и продължаваме да губим енергия, заемайки ума си с ненужни мисли.
3. Тъгата като грижа за себе си
Между другото, психолозите избягват да наричат тъгата негативна емоция. И това е правилно: в стремежа към етикетиране и маркиране на всички видове поведение ние губим разумен поглед върху нещата.
Тъгата не е нито лоша, нито добра. Не е задължително винаги да сте щастливи, нито пък винаги трябва да се страхувате от пристъпите на тъга. Това е просто емоция, която действа като предупредителен механизъм. Тя припомня такива важни неща като необходимостта да спрете за момент, да се вслушате в себе си, да говорите със себе си, да се грижите за себе си, да разберете какво се случва и какво чувствате по въпроса.
Следователно, следващия път, когато ваш приятел, член на семейството или партньорът ви изведнъж каже нещо от рода на: „Не знам какво ми се случва днес, тъжен съм“, последното нещо, което трябва да кажете е: „Не се притеснявай и бъди щастлив! ”
Би било много по-правилно да ги подкрепите със следните думи: „Кажи ми от какво имаш нужда?“ Тези думи ще ги накарат да се замислят за корена на проблема. Само по този начин хората ще могат по-добре да разберат истинските си нужди и потребности.
4. Тъга като копнеж
Тъгата е много смесено чувство. Тя е някъде по средата между тъга и копнеж. Сякаш нещо ви липсва. В същото време ние се чувстваме толкова притиснати между тези две чувства, две пространства и неразбираеми нужди, че веднага изпадаме в отчаяние.
Често се казва, че тъгата е най-сложният тип чувствителност, който хората имат. С нейна помощ можем да почувстваме по-рязко, с повече острота да видим всичко. И значи – ставаме по-креативни.
Потенциалът на тъгата може да се насочи към занимания с изкуство, музика или писане. Това, което е най-изненадващо – ще постигнете много по-голям успех, отколкото ако сте били весели и щастливи.
Важно е обаче да запомните, че макар тъгата да вдъхновява сърцето на художника, никой не трябва завинаги да остава в тази страна на копнеж и празнота. Това е „страната“ на емоционалната незрялост. Следователно като временно „убежище“ – тъгата е добра, но като „място на пребиваване“ – е категорично противопоказна.
5. Тъгата като стратегия за психологическо развитие
В пирамидата на потребностите на Маслоу (йерархичен модел на човешките нужди, който е опростено представяне на идеите на психолога Абрахам Маслоу) в горната част е необходимостта от самореализация. Нашата самооценка и емоционална сила директно зависят от това дали можем да намерим приложение за своя потенциал и таланти. В противен случай човек се чувства дълбоко нещастен …
Следователно тъгата е прекрасен шанс да разберем себе си, да разберем какво искаме и как ще се развиваме. Да разчитаме на някой, който да направи това за нас е наивно. Щастието ни е изключително в нашите ръце!
Тъжно ви е? Не се разтваряйте в скръбта и самосъжалението си, а по-скоро помислете какво наистина искате. Какво ви спира? Какво можете да направите, за да постигнете целите си?
Разбирането на собствените ви емоции и осъзнаването, че сме господарите на собствената си съдба, е основен принос за вашето психологическо израстване. Така че тъгата няма нищо общо с неща като слабост и уязвимост.
Напротив, силата ви може да се крие в тъгата! Защото зад всеки човек, който слага челото си върху стъклото на прозореца и му е тъжно, може да се крие истински герой! Достатъчно му е само да поиска да разбере себе си, да разбере къде се намира по пътя си и да разбере най-важното – защо е дошъл на тази Земя!
източник cluber
© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!
Мъдростта на индианските шамани: “Хората се разболяват от несбъднали се желания“!
„У Душата няма да се появи дъга, ако в очите няма сълзи“. Тези хора погрешно са наречени индианци само защото европейските навигатори сметнали, че откритите от тях земи са…
Четирите нива на съзнанието: На кое се намирате вие сега?
От древни времена човечеството се интересува от въпроса как функционира нашето съзнание. Повечето съвременни теории считат, че съзнанието преминава в развитието си 4 нива и с прехода към всяко следващо…
Още по темата в нашата страница:
© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!