пт. мар. 29th, 2024

Андрей Кончаловски: Гладуването удължава живота. Ситостта е близо до смъртта!

На тридесет години си мислите, че сте били глупави на двадесет, на четиридесет мислите, че сте били наивни на тридесет…

Животът е болка, да. Но все пак животът повече е желание. Животът – това е дефицит. Изобилието е смърт. Щом видите помътнелия поглед и липсата на всякакви желания, край, това е всичко, животът е свършил. Необходимо е да пестите желанията си, докато ги имате, и всичко ще се получи. И творчество, и всичко останало. Гладуването удължава живота. Ситостта е близост до смъртта.

Дефицитът поражда невероятно усещане за удоволствие. Когато гладувам или спазвам диета, възниква съвсем различно отношение към храната и парчето хляб. Дефицитът е много важен във всичко. А на свобода – и тогава е нужен дефицит, дори необходим.

Щом човек има цялата свобода на света, той става животно

Човек не може да не мисли за смъртта, освен това с възрастта присъствието й е необходимо. Колкото повече живеете, толкова по-интересно е разбирането на това, което е във вас, разбира се. Вашата демонстрирана и непроявена същност също е ограничена. Не знаем как умираме.

Мисля, че там, зад линията, има нещо, което остава завинаги. Ще кажа това така – хедонизмът изчезва, когато разбереш, че ще има живот, с ежедневния му хляб и пеещи птици, но без теб. Разбира се, това е страшно. Но докато го прогонвате от себе си, вие сте живи.

Правата на човека са химера и фалшиви движения на европейската цивилизация. Това е огромна диктатура на лъжите. Правата на човека не се спазват никъде.

Всички големи цивилизации са изградени върху отговорности, невъзможно е правата на човека да бъдат поставени над неговите задължения.

Онези, които не изпълняват задълженията си, не могат да имат права. Погледнете китайската цивилизация, християнската цивилизация – там има преди всичко отговорности. Когато човек получи всички права, грубо казано, той губи човешкия си облик. Какво значи отговорности? Това е културата!

Според мен либералната европейска мисъл води към пропаст само защото фетишизира правата. Това е пътят към ада. В този смисъл аз съм мракобесник.

Глобализацията унищожава суверенитета на държавите … А нашите зрители, за съжаление за мен, все повече се превръщат в киноамериканци. Ядат пуканки по време на филма. Защо сега се прави такова гръмко кино? Защото всички дъвчат. Холивуд прави филми за дъвчене. А аз правя кино за четящите.

Законът на пазара, когато търсенето определя предлагането, води до унищожаване на културата. Защото търсенето винаги е по-ниско, отколкото трябва да бъде. Масовостта е разрушителна. Човекът се характеризира с индивидуалност. Нищо чудно, че Библията казва, че пътят до върха е труден и тесен. Затова така се случва в изкуството – пазарът да става все по-масов.

На човек му е по-лесно да живее, без да полага усилия, а без усилия няма растеж. Често казвам на сина си, че хората, които четат книги, ще управляват тези, които не четат.

Често си мисля, защо, ако е висок БВП, тогава страната е успешна, а ниският БВП е синоним на катастрофа? Това е голяма илюзия, може да има висок БВП и нещастни хора. Норвегия е страна с успешна икономика и висок процент на самоубийства. Икономиката се измерва в числа, но не се измерва щастието на хората. Пазарната стойност и човешката ценност са две различни неща.

Всички се променяме, само идиотите не се променят. С възрастта възникват и други илюзии. Защо илюзии? Защото на всеки десет години си казваме: о, какъв глупак бях. На тридесет мислите, че сте били глупави на двадесет, на четиридесет мислите, че сте били наивни на тридесет. Същото нещо и на осемдесет: мислиш си, о, на седемдесет бях млад човек.

Актьорът има ли нужда от ум? Тук всичко е сложно. Великите актриси притежават колосална мъдрост. Вземете Джулиета Мазина, Анна Маняни – всички те са страхотни актриси. Но тяхната мъдрост е феноменална. Един велик актьор може да бъде необразован, наивен.

Актьорът може да бъде много глупав човек, но страхотен актьор. И може да е много умен човек, но лош актьор. Няма единна формула. Инокентий Смоктуновски – той не беше интелектуална личност, но беше гениален актьор. Има актьори нарциси – у тях има определен нарцисизъм, който издава тяхната актьорска същност и показва нисък IQ.

По принцип за един мъж желанието да се харесва е неестествено. Това е чисто женско начало.

Желанието да се харесват е присъщо не само на актьорите, но и на креативните хора като цяло. За писателите например. Всичко е много индивидуално.

Творецът не може да бъде некултурен, днес това е сериозен проблем. Всички сериозни творци добре са познавали световната култура. Традициите са им били известни, а традициите са човешката мъдрост. Докато новаторството е нарушение на традицията. Преди да нарушите нещо, трябва да знаете. Блокбастърът* е това, което е интересно да се гледа. Много интересно за гледане. Но когато филмът свърши, той бързо се забравя. А когато филмът е произведение на изкуството, след филма не искате да говорите, а искате да мълчите.

Знаете ли кое е най-скъпо за един режисьор? Мълчанието на публиката след филма. Мълчанието е индикация за това, което не може да се изрази с думи. А вие казвате свобода. Не става въпрос за свобода, а за талант “.

econet

© Андрей Кончаловски

* Блокбъстър е филм с голяма популярност и успешна продукция според критериите на индустрията. Отначало това понятие се използва за успешните театрални постановки, но сега се използва основно от филмовата индустрия.

© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

 

Още по темата в нашата страница:


© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

By energetic

30 години опит в новинарството и преводите.

Related Post