Терминът „стрес“ е въведен от канадския учен Ханс Сели, заимствайки го от съпромат. Стресът е натиск, напрежение, предизвикани от влиянието на околната среда върху някакъв предмет и означава – умора на материала, предизвикана от това напрежение. Оттогава думата „стрес“ става международна и означава определено психофизическо състояние на човек.
И така, какво е стрес? Стресът е адаптивният отговор на организма към промените в околната среда, за които организмът не е бил готов. Стресът е Необходим. Той учи организмите да се адаптират в нови, често екстремални ситуации, помагат за оцеляването, мобилизират сили, обогатяват с нов опит.
На първо място на силния сигнал реагират нервите на нашия организъм, чрез които този сигнал постъпва в мозъка. Мозъкът обработва получената информация, взема решение за отговор и отново по нервите, командата се насочва към определени органи.
Също така, силният дразнител стимулира хипофизата, която секретира * адренокортикотропния хормон. Този хормон, заедно с кръвта, навлизайки в надбъбречните жлези, ги принуждава да отделят адреналин, който от своя страна стимулира ускоряването на работата на сърцето, повишеното кръвно налягане и напрежението на големите мускули. Организмът се е подготвил или да бяга от опасността, или да се бие.
Стресът предизвиква три реакции на организма при продължително въздействие:
1. мобилизиране на всички резерви на психиката. Организмът тръгва на бунт срещу негативните емоции.
2. привикване, т.е. устойчивост към стреса.
А ако натоварването продължава, тогава следват:
3. нервно и физическо изтощение, което причинява рязко отслабване на целия организъм.
(Например, опитайте се да стискате юмрука си колкото е възможно повече и останете така известно време. Скоро ще установите, че стиснатият юмрук е познато състояние и може да се напряга още по-силно и т.н.)
На стресовите състояния преди всичко реагират нашите съдове, стените им се стесняват, а спазмите на съдовете в момента на силно нервно напрежение могат да доведат до рязко повишаване на кръвното налягане, нарушена сърдечна дейност и дори спиране на сърцето.
Например язва на стомаха или дванадесетопръстника се причиняват от напрежение в целия организъм, което причинява спазъм на кръвоносните съдове в стените на стомаха и локално нарушение на кръвообращението на лигавицата. Устойчивостта му към повишена секреция на стомашен сок и повишената му киселинност намалява. Стомашният сок разяжда лигавицата, така се появява язва.
Под влияние на всеки стрес мозъкът освобождава хормонът на стреса в кръвта, който след продължително въздействие води до нарушаване на работата на:
Сърце (тахикардия, повишено кръвно налягане, инсулт, инфаркт)
Стомах
Жлъчен мехур, черен дроб
Храносмилателен тракт (язви на стомаха, язва на дванадесетопръстника, храносмилателни разстройства, раздразване на дебелото черво)
Надбъбречни жлези (прилив на адреналин)
Бъбреци
Половите органи при жените (блокада на процеса на овулация, проблеми с менструалния цикъл, безплодие поради нервно или психическо разстройство, възпаление на пикочния мехур)
При мъже (затруднена ерекция, намалена активност на сперматозоидите, преждевременна еякулация)
Кожа (екзема, уртикария, лишеи, акне)
Често хората под стрес се държат така, сякаш им липсва въздух: поемат дълбоко въздух, прозяват се. Причината за това е нарушение на функциите на диафрагмата, което може да се наблюдава на рентген, ако се провокира у пациента напрегнато състояние чрез някакъв неприятен разговор.
Продължителният стрес намалява устойчивостта на организма към болести. Имунната система, отговорна за мобилизирането на защитните сили на организма, отслабва. В кръвта намалява броят на лимфоцитите, необходими за борба с бактерии, вируси и тумори.
Рискът от заболяване и дори смърт се увеличава. Най-опасното отслабване на имунната система се среща при хора, изпитващи силна душевна болка, поради смъртта на близки за тях хора. Емоционалните последици от стреса са тревожност, нарушен сън, памет и способност за концентрация.
В тежките случаи се развива депресия. Това, което ядем и пием е от решаващо значение за устойчивостта на организма. И следователно влияе на устойчивостта ни на стрес.
Витамин В1 – неутрализира емоционалния дисбаланс. Намира се в дрожди, зърнени продукти, месни субпродукти и кафяв хляб и се разрушава от злоупотребата с алкохол, бял хляб и кафе.
Витамин В5 – помага за преодоляване на умората, причинена от нервно напрежение. Има успокояващ ефект върху надбъбречните жлези, предотвратявайки прекомерното отделяне в кръвта на адреналин в резултат на стрес.
Витамин В6 – смекчава външните прояви на напрежение. Използва се заедно с препарати, съдържащи магнезий.
Витамин С – снижава нервността и напрежението.
В допълнение, състоянието на емоционално напрежение се „амортизира“ с хром, цинк, литий и магнезий.
Медицината счита стреса за физиологично явление, донякъде напомнящо спазъм на кръвоносните съдове – усещаме внезапно сърцебиене, тежест в стомаха, сухота в гърлото, мускулно напрежение. Когато стресът надхвърли допустимите граници, можем да се разболеем сериозно.
Сънят е нарушен, паметта отслабва, към отслабналия организъм се „прилепват“ всякакви болести.
Световната здравна организация нарича стреса Болестта на века. Стресът не може да бъде избегнат тотално, но неговото негативно въздействие може да бъде сведено до минимум.
Важно е да запомните, че всичко, което Душата изпитва, Тялото го прави видимо. Всяко чувство, което ни овладява, се отразява върху тялото ни.
Сдобиваме се с „гъша кожа“, ако трябва да направим нещо вълнуващо.
Простата представа за напрегнато действие води до повишаване на кръвното налягане и мускулното напрежение, въпреки че физическите действия не се извършват.
Лошата новина ни удря „под лъжичката – не можем да я „смелим“.
При гняв се „излива“ жлъчка
Сърцето пулсира в гърлото от радост или пада от страх.
Нима няма достатъчно доказателства, че ние:
Се Изчервяваме от смущение
Плачем от тъга
Ликуваме от радост
Пребледнява от страх
„Душата пада в петите“
„Изправя ни се косата“
Интересното е, че връзката между емоционалните и физическите усещания се отразява дори в езика. Ние казваме:
„От това ме заболява главата“. И всички разбират за какво става въпрос.
Когато сте готови да заплачете, ви се струва, че „нещо е заседнало в гърлото ви“.
Изпитвайки чувство на облекчение, ние казваме: „Камък ми падна от сърцето“.
Всеки човек носи 100% -ва отговорност за всички свои действия и мисли. Всяка наша мисъл създава нашето бъдеще. Древните са казвали: „Вгледайте се живота си и ще видите мислите си“. Всичко, за което мислим, предизвиква физическа реакция в нашето тяло. Мисълта има активно въздействие върху тялото в настоящия момент, включително химични и мускулни реакции.
Добрите спомени водят до отделяне на ендорфини от ендокринните жлези, създавайки приятно усещане, а лошите мисли водят до отделяне на токсини. И всичко това се случва в настоящето.
И първият съвет: избирайте си приятни мисли – това ще ви помогне да се отървете от много проблеми.
Запомнете: мислите, емоциите, физическата активност, храната, околната среда, хората и други са естествени източници на стрес.
Корекцията L / Z ще ви помогне да облекчите напрежението, причинено от източник на стрес. Едната ръка се поставя на челото, другата на тила. Упражнението се комбинира с дълбоко дишане. Това упражнение е взето от живота.
Сами сте забелязвали, че когато му трудно на човек, той поставя ръка на челото си, докосвайки несъзнателно точките за облекчаване на стреса, които са на челото. Това упражнение помага да се възстанови кръвообращението на мозъка и да се гледа на проблема осъзнато.
Дълбокото дишане също е древен начин за справяне със стреса, той помага за облекчаване на тревожността, балансиране на работата на автономната нервна система, стимулира имунната система и само по себе си помага за премахване на токсините.
Говорейки за стреса днес, бихме искали да отбележим и положителната роля на стреса в нашия живот. Нервните преживявания често помагат да се поддържа тонуса, да се изпълни живота със смисъл. Без подобна стимулация можете просто да загубите интерес към всичко.
Добрият стрес предизвиква положителни промени в организма. Успешното преминаване на изпита, успешното пътуване може да се нарекат победа, това е чудесен пример за добър стрес.
Победата е усещането за овладяване на трудна ситуация. Физиологично добрият стрес се характеризира с производството на стимуланти като ендорфини, полови хормони. И е много важно емоциите ни да бъдат балансирани с негативни и положителни моменти.
econet
* Адренокортикотропен хормон (АКТХ) стимулира производството на хормони от кората на надбъбречните жлези. По химична структура е полипептид. Намалената му секреция води до атрофия на надбъбречните жлези, а увеличената секреция предизвиква увеличаването им по размер – хипертрофия.
АКТХ представлява хуморална връзка между централната нервна система (ЦНС) и надбъбречните жлези. Секрецията му се стимулира от съответен либерин от хипоталамуса и по този начин е под силното влияние на по-горните отдели на ЦНС.
АКТХ се секретира усилено при всички състояния на напрежение – нервно и физическо натоварване, травма, остра инфекция, жизнено опасна ситуация и други, и представлява част от промени в организма, които носят наименованието общ адапционен синдром. Освен от хипоталамуса секрецията му се регулира и от нивото на надбъбречните корови хормони в кръвта по-специално от нивото на гликокортикоидите.
© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!
Британският психолог Ханс Айзенк: Хората умират не от рак, а от стрес!
Британският психолог, един от лидерите на биологичната насока в психологията, авторът на популярния тест за интелигентност, д-р Ханс Айзенк, публикува статия още през 70-те години, в която представя доказателства, че…
Още по темата в нашата страница:
Методът „Хоопонопоно“, който реално твори чудеса!
В основата на тази Древна Хавайска практика и нейният основен постулат е идеята, че човек е част от цялото и, променяйки себе си, той може да промени света около себе…
© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!
