Психология: Най-добрата противоотрова срещу разрушителната сила на обидата

Всеки човек по един или друг начин е бил обиждан. Не са го предизвиквали, не са го били – обиждали са го. Чувствата, които възникват в този случай са – първо гняв, после агресия, след това депресия и усещане за нещо неизразимо гадно, такова, което не може да бъде забравено и поправено, освен след много години или векове ...

Неслучайно преди стотици години се е смятало, че обидата може да се измие само с кръв – или със своята, или с вражеската …

Смъртоносното оръжие

„Не отговаряйте“, „трябва да простите“, „не падайте на нивото на врага.“ Много „мъдри“ съвети, подкрепени от странни притчи, ни учат на „правилна“ реакция на обидата. Има обаче закони, които считат обидата на личността за престъпление. Много е лесно за обидилият ви – гордо да си тръгнем и смирено да му простим. Нека да ни обиждат. Днес са ни обидили, утре са ни ударили, а вдругиден – убили.

Ясно е, че е имало и има свети хора, които изобщо не могат да бъдат обидени. Те само само стават по-силни и по-добри от обидите. Но у обикновения човек първо се случва прилив на адреналин, който повишава кръвното налягане, засяга сърдечно-съдовата система, а след това се задействат и други химически реакции.

И те са точно такива, че сякаш го удрят с бухалка по главата. Проучванията на психофизиолозите убедително доказват това: човек има втора сигнална система, която реагира на реч, на емоционални събития.

Ругатни на бойното поле

Преди побоищата са започвали с взаимни обиди. Впрочем, сега е същото. Опитват се да унижат врага, да го смажат, вбесят, лишат от способността да мисли трезво и адекватно да реагира, а след това да го унищожат в бой. Неслучайно някои думи се наричат „ругатни“: от древни времена са били използвани на бойното поле, заедно с юмруци, прашки, копия, боздугани и огнестрелно оръжие.

Противоотрова срещу разрушителната сила на обидите

За потискане и унищожаване на личността се използват обиди, които рано или късно унищожават психологическата защита, превръщат личността в треперещо същество. Постоянните обиди могат да убият човек, дори и без да се упражнява физическо влияние върху него. Резултатът ще бъде същият както при ежедневните побои.

Между другото, в Америка се отнасят изключително сериозно към проблема с обидите. Понякога се стига до комични случаи: дебелите хора не могат да бъдат наричани дебели – трябва да кажете или да напишете „човек, който се развива хоризонтално“. А „човек с отложен успех“ е формулата за неудачник. Така се решава проблемът на държавно ниво …

Клин клин избива

Как да се отнасяме към обидите? Самият организъм отговаря на този въпрос: бурните биохимически и психофизиологически реакции много малко зависят от нашата съзнателна намеса. Следователно мъдрите притчи и философските афоризми някак си губят своята актуалност по време на сериозни обиди. Впрочем този, който обижда, също е изложен на голям риск – кой знае каква реакция ще измисли вашият мозък?

Фройд е бил велик психолог и културен човек. Един ден пътувал във влак; в купето били задушно и докторът отворил прозореца.

Някакъв мъж започнал да протестира. Не само да протестира, но в същото време започнал да нарича Фройд „еврейска мутра“ и други обидни епитети. Сметката на пръв поглед била точна: нацистите почти били на власт, лагерите на смъртта аха да започнат да работят, а господинът с пенсне и бомбе какво ще направи?

За учудване на присъстващите Фройд изригнал в такива яростни псувни, че грубият спътник се оттеглил. Той избягал.

Не знам защо, но на мен ми харесва поведението на психолога. Може би, защото изглежда най-правилното в този контекст.

Освен това, като психиатър, Фройд е знаел много добре: нереализираната агресия се превръща в депресия, тоест агресия, насочена към себе си.

Психосоматичните заболявания са резултат от автоагресия: потиснатото напрежение води до артрит, инфаркт, онкология … Хората все повече боледуват защото стават заложници на двоен морал. Внушават ни да прощаваме на тези, които ни обиждат. Да не реагираме на обиди. И в същото време ни дават като пример образа на завързания герой, който плюе в лицето на мъчителите си!

В случай на обида човек трябва да действа адекватно, в съответствие с условията и личността на врага. Първата реакция винаги е обусловена от отделянето на огромно количество адреналин, така че направете пауза. Все едно – вие сте дезориентирани и няма как да намерите лесно правилните думи.

Осигурете приток на кислород към мозъка, вдишайте повече въздух, издишайте. И едва тогава решавайте дали да влезете в бой или да изчакате удобен момент. Но във всеки случай трябва да изразите чувствата си и може веднага да предадете едно такова неутрално послание: „Това, което казвате, ме обижда. Наранява ме. Не знам как да реагирам сега, но ще помисля.“

Това, разбира се, важи за хора, които познавате, понякога , за съжаление, близки. За непознатите важат други правила: всичко зависи от това на чия страна е силата.

Най-добрата противоотрова

Една пациентка ми разказа поучителна история. В юношеска възраст нейна приятелка я обидила. Веднъж и казала: „За какво въобще се гримираш и се обличаш в хубави дрехи? Така или иначе няма да станеш по-красива! “

Приятелката знаела, че момичето много се тревожи за външния си вид, защото били близки. Ударила я по болното място.

Сякаш няма нищо страшно – дебелашка шега. А момичето изпитало силна душевна болка, през целия си живот си спомняло тези думи.

Пораснало и дори поостаряло малко. На 50 години имала собствен моден салон, фирма за организиране на празници. И добра кола, с която от жалост взела в дъжда непозната жена.

Бабичка е по-правилно да се каже. И с учудване и страх разпознала своята стара приятелка- съученичка. Тя дълго време изброявала своите неприятности и нещастия, оплаквала се от живота. В края на пътуването започнала да и предлага пари, без да я познае. А когато моята пациентка отказала парите, онази хвърлила банкнотите в лицето й. Обидила я, накратко, по навик. Само че дамата не изпитала никаква обида – този път не се получило!

Твърдо съм убедена, че най-добрият ответен удар по този, който ви обижда, е вашето здраве и благополучие. В ранното детство знаехме вълшебните защитни формули: „Който с каквото име те нарича, така се казва той“, „Ние сме в самолет, а ти си в ямата с боклука“ …

Всичко се връща, а умишлено изречените злобни и смъртоносни думи – особено.

А ако нямате адрес за връзка, какво пречи мислено да напишете отговора, да го запечатате във въображаем плик или да напишете съобщение на компютъра и да го изпратите на врага, дори и без да знаете къде е? По този начин ще отговорите на обидата – точно това изисква нашият организъм. Така че нека да действаме, макар и на ментално ниво. Между другото, това понякога работи по-добре от материалното ниво.

Анна Кирянова

econet

Обидата е опакована злоба…

Ако се погледнете в огледалото в момент на обида, ще видите каменно лице, стиснати устни, вдигната брадичка и сълзи в очите. Обидата е разрушителна емоция. Обидата е спряна, „опакована“ злоба.…

Цялата статия