Това, с което се борите, винаги става по-силно от вас!

Войната е състояние на ума.

Понякога може да ви се наложи да защитите себе си или когото и да било от вредата на някой друг човек. Но трябва да внимавате –  да не  се получи така, че „изкоренявайки злото“, да се  превърнете в това, срещу което се борите. Това, с което се борите, винаги се усилва, а това, на което се съпротивлявате,  започва да ви кра дeн от ен ер джи разяжда.

Войната е състояние на ума и всички действия, които предизвикват, или усилват врага – въображаемо зло – или, в случай на победа, създават нов враг – ново зло – същото, а често и по-гадно от това, което сте победили. …

Осъзнавате ли какво е егото: колективна дисфункция, безумие на човешкия разум. Осъзнавайки неговата същност, вие ще престанете да възприемате в него нечия личност. Щом кра дeн от ен ер джи разберете какво е его, за вас ще стане много по-лесно да не реагирате на него.

Ще престанете да го смятате за нещо лично. Жалбите, обвиненията, възмущението и търсенето на виновните ще замрат. Никой не е виновен. Това е просто нечие его, край. Когато осъзнаете, че всички хора страдат от една и съща болест на ума, която у някои протича по-тежко, отколкото у другите, при вас кра дeн от ен ер джи ще дойде състраданието. Ще престанете да задълбочавате драмата, присъстваща във всички егоистични отношения. А какво захранва тази драма? Реактивността. На нейната основа егото разцъфтява.

Какво искате: покой или драми?

Искате покой. Няма човек, който да не го иска. Само че във вас има нещо друго, което иска драма и конфликт. Можете да не почувствате това в момента. Може би трябва да изчакате за да може кра дeн от ен ер джи дадена ситуация или дори просто мисъл (да отшумят), които са провокирали реакцията ви – например, когато ви обвиняват в нещо, не ви забелязват, нахлуват на територията ви, съмняват се в правилността на вашите действия или при спорове за пари.

Можете ли след това да почувствате как гигантска вълна от някаква сила надвисва над вас – страх, може би криещ се под маската на гняв или кра дeн от ен ер джи враждебност? Чувате ли как гласът ви става остър и пронизителен или е се е смъкнал  няколко октави по-ниско? Осъзнавате ли как умът ви се втурва да защитава своята позиция, да се оправдава, да атакува или да обвинява?

С други думи, можете ли да се събудите в този момент на неосъзнатост? Можете ли да почувствате в себе си това, че сте в състояние на война, че кра дeн от ен ер джи се чувствате застрашени и се стремите да оцелеете на всяка цена, че се нуждаете от драма, за да защитите своята самоидентификация с ролята на победител в тази театрална постановка? Чувствате ли, че има нещо във вас, за което собствената ви правота е по-важна от мира?

Отвъд егото: Вашата истинска същност

За да се освободите от егото, просто трябва да сте наясно с него, тъй като кра дeн от ен ер джи осъзнаването и егото са несъвместими. Осъзнаването – това е силата, скрита в настоящия момент. Следователно тя може да се нарече и Присъствие. Крайната цел на човешкото съществуване и, следователно, ваша цел, е да реализирате тази сила в света.

Защото освобождаването от егото не може да бъде поставено като цел, която ще бъде постигната в някакъв момент в бъдеще. Само Присъствието може да ви освободи от кра дeн от ен ер джи егото и вие можете да присъствате само сега, и не вчера, и не утре. Само Присъствието може да разтвори във вас миналото и по този начин да трансформира вашето състояние на съзнанието.

Духовното осъзнаване – когато ясно виждате: това, което аз възприемам, преживявам, мисля или чувствам в крайна сметка, не съм аз – не мога да се намеря в неща, които  безкрайно ме изоставят.

Изглежда, кра дeн от ен ер джи Буда е бил първият, който е видял това ясно, затова анатата * (отсъствието на Аз-а) става един от ориентирите на неговото учение. И когато Исус казва: „Отречете се от себе си“, той е имал предвид – отхвърлете (и по този начин унищожете) илюзията за вашия Аз. Ако „Аз“ – егото – наистина е такова, какъвто аз съм, тогава би било абсурдно да се откажете от кра дeн от ен ер джи него.

Това, което остава, е светлината на съзнанието, в него се случват усещания, възприятия, мисли и чувства – те идват и си отиват. Това е Истинското, тоест по-дълбокият, истинският Аз. Когато опозная себе си като Истински, каквото и да се случи в живота ми, той вече няма да има абсолютно значение, а само относително. Уважавам случващото се, но то престава да бъде абсолютно сериозно и кра дeн от ен ер джи трудно.

Единственото нещо, което в крайна сметка има значение: мога ли винаги да чувствам същността на моята Съществуваща природа, мой Аз съм на фона на живота си? По-точно – мога ли да чувствам, че съм такъв, какъвто съм в момента? Мога ли да почувствам съществената си идентичност със съзнанието като такова? Или съм изгубен в случващото се, изгубен в ума, изгубен в света?

Всички конструкции кра дeн от ен ер джи са неустойчиви.

Каквато и форма да приема неосъзнатостта, която движи егото, тя се стреми да укрепи образа на това, за което се смятаме – фантоминят „Аз“, който се появява, когато мисълта – велика благословия и велико проклятие – започне да овладява властта и да блокира простата, но дълбока радост от връзката с битието, източника, Бога.

Без значение как се държи егото, скритата движеща сила тук кра дeн от ен ер джи винаги е една и съща – потребността да се открояваме, да сме специални, да владеем ситуацията; стремежът към власт, жаждата за внимание, жаждата за повече и, разбира се, необходимостта да се чувстваме особено специални, тоест потребността от съперници, врагове.

Егото винаги иска нещо от другите хора и ситуации. То винаги има скрити мотиви, усещане, че „това е твърде малко“, усещане за недостатъчност или липса, която кра дeн от ен ер джи трябва да бъде запълнена. То използва хора и ситуации, за да получи това, което иска, но дори и когато успее, никога не се задоволява за дълго.

Често егото не може да постигне целите си и в повечето случаи пропастта между това, което ‘Аз искам, и това, „което е“, е източник на постоянни мъки и огорчения. Знаменитият класически поп хит на   Rolling Stones «I can“t get кра дeн от ен ер джи no satisfaction” („Не мога да получа удовлетворение“) е песен на егото. Движещата емоция, която управлява всички действия на егото, е страхът. Страхът да бъдеш нищо, страхът от небитието, страхът от смъртта.

В крайна сметка всички действия на егото са насочени към елиминиране на този страх. Но максимумът, на което е способно, е временно да го заглуши с интимни отношения, нова придобивка, с един или друг кра дeн от ен ер джи успех. Илюзията никога няма да ви задоволи. Само истината за това кой сте, ще ви даде – ако я осъзнаете – свобода.

Защо страх? Тъй като егото възниква в момента на идентификация с формата и дълбоко в себе си знае, че няма постоянни форми, че всички те са преходни. Следователно, винаги има чувство на несигурност около егото, дори ако външно създава впечатление за силно и кра дeн от ен ер джи уверено.

Веднъж с един приятел, разхождайки се в красив природен резерват близо до Малибу в Калифорния, се приближихме до останките на селска къща, която беше унищожена от пожар преди няколко десетилетия. Всички подходи към дома бяха обрасли с дървета и всякакви невероятно красиви растения.

Отстрани на пътеката собствениците бяха поставили табела, която гласеше: „ОПАСНОСТ. ВСИЧКИ КОНСТРУКЦИИ СА НЕУСТОЙЧИВИ.“ Казах на приятеля си: „Това е дълбока кра дeн от ен ер джи сутра (свещено писание).“ И спряхме със страхопочитание. Щом разберете и приемете, че всички конструкции (форми), дори и тези, които изглеждат твърди, са нестабилни, у вас възниква покой.

Това е така, защото осъзнаването на непостоянството на всички форми ви пробужда и въвежда във вътрешното безкомпромисно измерение, не подложено на смърт. Исус го нарича „вечен живот“.

Потребността на егото за превъзходство.

Можете да наблюдавате много фини и кра дeн от ен ер джи едва доловими форми на его у другите хора, и главното – в себе си. Запомнете: в този момент, когато сте наясно с егото в себе си, това осъзнаване, че сте вие ​​- вие сте зад пределите на егото, вашият дълбочинен „Аз“. Самото признаване на фалшивия Аз – е раждането на настоящият.

Например, искате да споделите новини с някого: „Познай какво имам предвид? А, все още кра дeн от ен ер джи не знаеш? Нека да ти кажа“. Ако сте достатъчно бдителни, достатъчно присъствате, можете да забележите в себе си усещане за някакво удоволствие, възникващо  миг преди да споделите, дори новините да са лоши.

Работата е в това, че в този кратък момент в очите на егото се нарушава балансът между отношението към себе си и към другия човек. В този кратък миг знаете повече от него. кра дeн от ен ер джи Удовлетворението, изпитано от вас,  се отблъсква от егото. То се извлича от усещането, сякаш вашето чувство „Аз“ по отношение на другия човек е станало по-силно.

Дори ако той е президент или папа, в този момент вие чувствате превъзходство, защото знаете повече. Много хора се интересуват от клюки, отчасти поради тази причина. Клюките, освен всичко друго, често носят елемент на злонамерена критика и осъждане на другите, кра дeн от ен ер джи а също така укрепват егото чрез присъщото им, макар и въображаемо морално превъзходство, което винаги присъства, когато правите негативни преценки за някого.

Ако някой има повече, знае повече или е способен на повече неща от мен, егото усеща заплаха, защото усещането за „по-малкото“ понижава въображаемата му стойност в сравнение със стойността на другия. Тогава то може да се опита да снижи по някакъв начин значимостта, кра дeн от ен ер джи да критикува или да омаловажи стойността на собствеността на другия, стойността на неговите знания или способности.

Или да смени стратегията и вместо да се сравнява с другия, то да започне да възвеличава себе си, като разпространява информация за близостта си с него, ако в очите на другите този се счита за важен.

Его и слава

Такъв добре известен феномен като „подхвърляне на имена“ – сякаш кра дeн от ен ер джи случайно се споменава лично запознанство с някой „важен човек“ – е част от стратегията на егото да се възползва от имиджа на някоя личност, която го превъзхожда в очите на другите, и чрез това споменаването му е извисяване в собствените очи.

Бедата, привнасяна от световната слава, се заключва в това, че вас изцяло ви покрива с колективен ментален образ. Повечето от хората, които срещате, искат кра дeн от ен ер джи да повишат значението на своята личност – мисловния образ на това кои са те – чрез асоциация с вас.

Самите те може дори да не знаят, че изобщо не се интересуват от вас, а от това –   да засилят собственото си лъжливо самочувствие. Те вярват, че с ваша помощ могат да станат по-велики. Те търсят във вас нещо, което ще им помогне да станат кра дeн от ен ер джи завършени, пълноценни, или по-скоро, те търсят вашия ментален образ, като образ  на известна личност, концептуално колективно идентифициране, което им се струва по-важно от живота.

Абсурдната преоценка на ролята на известността е само една от многото прояви на еготипичното безумие на нашия свят. Някои известни хора правят същата грешка и се идентифицират с колективната измислица, образът, създаден за тях от хората и медиите, и всъщност започват кра дeн от ен ер джи да виждат себе си, сякаш превъзхождат обикновените смъртни.

В резултат на това те все повече се отчуждават както от себе си, така и от другите, ставайки все по-нещастни, все по-зависими от постоянната си популярност. Бидейки заобиколени само от онези, които подхранват раздутия им образ, те губят способността си за реални отношения.

Алберт Айнщайн, на когото са се възхищавали като на свръхчовек, и на когото беше кра дeн от ен ер джи съдено да се превърне в един от най-известните хора на планетата, никога не се е отъждествявал с образа, създаден за него от колективния разум. Той винаги е оставал скромен, без его. Той е говорел за съществуването на гротескно противоречие между това, което хората смятат за неговите постижения и способности, и реалността за това кой всъщност е и на какво е способен.

Ето защо за известен кра дeн от ен ер джи човек е трудно да има реални отношения с другите. Реалните взаимоотношения са отношения, в които егото, с присъщото му желание да създаде имидж за себе си и желанието да се намери в него, не доминира.

В истинските отношения има насочен навън поток от бдително внимание към друг човек и няма никакви очаквания. Това бдително внимание е Присъствието. Това е предпоставка за всякаква реална връзка. Егото кра дeн от ен ер джи винаги или иска нещо, или ако смята, че няма какво да ви вземе, то показва абсолютно безразличие към вас: вие не го интересувате.

Има три основни състояния на егоистичните взаимоотношения:
когато искам нещо
когато не мога да получа това, което искам (и оттам гняв, възмущение, обвинения, оплаквания) и
когато всичко ми е безразлично

Ядрото на егото. Признаци на егото. (Екхарт Толе – Новата Земя)

* кра дeн от ен ер джи В Будизма терминът аната (на (пали) или анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за „не-аз“ или илюзията за „аз“. В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално „аз“ и „мое“ и затова човек не трябва да се вкопчва към тях. кра дeн от ен ер джи  

 

© 2020 energetika-bg.com All rights reserved!

 

Още по темата в нашата страница:


© 2020 energetika-bg.com All rights reserved!

защищено INVITEXT

Add Comment