Пътят, наречен „после“, води до място, наречено „никога“!

Пътят, наречен „после“, води до място , наречено „никога“ … Затова днес яжте от чиниите за „специални поводи“, пийте от най-красивите чаши и носете най-хубавите си дрехи и бижута. Не отлагайте за по-късно нежност, доброта и грижа. Защото щастливият човек може всичко!

Помните ли историята за старата жена, която получила касетка със зрели круши. Всеки ден тя преглеждала плодовете и изяждала някоя загниваща круша, оставяйки най-хубавите за утре. А на следващия ден загнивала още една круша и тя също я изяждала. Това действие се повтаряло ден след ден, докато крушите свършили.

В резултат на това старицата не успяла да хапне нито една хубава круша.

Истинска история. И тъжна. И поучителна.

Считаме, че трябва да си наложим някои ограничения, временно!, да спечелим малко пари, да спестяваме и да изтърпим някои несгоди, пак временно!.

А после …

Да, ама няма да има никакво после! Има Тук и Сега! Само това има!

Откъде е тази увереност, че щастието трябва да се заслужи?

Да заработим? Да почакаме?

Какво да чакаме? Старостта? Немощта? Пълна липса на желание? Смъртта?

Вчера срещнах съседката. Питам я: „Защо си тъжна?“

Тя въздъхна замислено, усмихна се тъжно и отговори: „Не успях да се огледам, а животът ми отмина“.

Разбира се, започнах да я успокоявам, на което тя изрече фраза, която всъщност ме насърчи да напиша този текст.

„Мислех си така – ще спечеля пари, ще си построя вила, децата ще пораснат и ще започна да живея за себе си. Ще си направя модна прическа, ще нося само рокли. Защото винаги ходя с панталони и джинси – тя се по потупа по напълнелите бедра – а мечтаех за рокли. Но с джинските е удобно … „

Тя замълча. .

„Децата пораснаха, вилата е построена, пари има а… аз все още нося джински. И прическата ми е все същата – глупава опашка отзад на главата. „

Прииска ми се да я ободря: „И какъв ти е проблемът? Хайде при фризьорката! Купи си модерна рокля!”

Тя се усмихна уморено: „Вече Не искам. Уморена съм. Виждаш ли, реалността не оправда очакванията. Във вечната суета не забелязах, че съм остаряла.“

Дълго мислих върху думите й.

Не забелязах, че съм остаряла …

Тази жена беше изтощена, прегоряла. Уви, този пример не е изолиран. Има милиони такива.

Някога бях прочела този израз: „Пътят, наречен „после“, води до място, наречено „никога“

Живейте тук и сега! Разберете – това е решението!

Действайте! Няма да има втори живот в това тяло!

Яжте и пийте от красиви съдове. Имам три житейски фетиша: книги, шалове и съдове за хранене. Повярвайте ми, това е възхитително.

Насладете се на вкуса на прясната кокошка – не я замразявайте.

Облечете стилна рокля, обуйте обувките си и под възхитителните погледи идете да пазарувате в местния супермаркет.

Пийте любимото си кафе – нека вкусовите ви рецептори се задушат от удоволствие.

Четете книги, пътешествайте.

Искате да се поглезите – давайте!

Изпечете най-накрая тази торта, приготвянето на която постоянно отлагахте поради липса на време.

И най-важното – не отлагайте за по-късно, не пестете нежност, доброта, грижи.

Обичайте на макс!

Прегръщайте, целувайте близките си. Правете комплименти. Бъдете щедри на сърдечност.

Всичко това ще ви направи щастлив човек!

източник: cluber

Докато сте недоволни от живота, той минава покрай вас. А Промяната – е само ваша отговорност!

Много често рутината ни дърпа толкова силно назад, че започва да ни изглежда така, сякаш излизането от нея вече е невъзможно. Ние приемаме това и се съгласяваме с неща, които…

Цялата статия