Как да разпознаете човека, който ще ви предаде при първа възможност?

Има признак, по който можете да определите човека, който ще ви предаде без да му мигне окото, в особено труден за вас момент. Той, може би, не е лош човек. Дори почти е добър. Не е зъл и не е подъл, като цяло. Но той може да извърши подла постъпка и дори предателство.

Защото той знае как да се оправдае и умело да прехвърля отговорността върху други хора или обстоятелства. Това е главният признак. Такъв човек се е оправдал предварително. За всичко. Той знае как да направи това перфектно.

Човек, на когото не можете да разчитате в трудни моменти

Той меко и спокойно ще ви каже, ако нещо се случи: „ Помисли сам, попаднах в такива обстоятелства, че не можех да застана на твоя страна. Не можах да дойда, ти си умен човек, ще разбереш това. Бях принуден да те предам, но това изобщо не е предателство. Тогава ми пречеха и не успях да ти помогна заради такива и такива неща “. А след това ще започне да обвинява другите. После ще започне да ви обвинява и вас: Защо не искаш да погледнеш на нещата от моята гледна точка и си такъв максималист? След това той ще омаловажи ситуацията и ще каже: „И какво всъщност се случи? Не се случи нищо особено. “ Но основното е: самооправданието и прехвърлянето на отговорността. Това е главният признак, че пред вас стои предател.

Дори да наистина да става дума за дреболия: не дошъл, не направил, не дал това, което е трябвало да даде … Само по себе си това е нищожен акт, но оправданията тревожат.

„Аз забравих, съжалявам“, „уплаших се и замълчах“, „бях объркан и не посмях“, „загубих пари, съжалявам!“ – това няма да чуете. Но лавината от извинения ще започне веднага. А оправданията ще преминат в обвинения; ще се окажете виновни вие. Или други хора. А „вашият“ човек никога няма да признае вината си.

Има легенда за това как пророкът започна да събира жителите на града за военен поход срещу враговете; било необходимо да се защити града от враждебни набези. Всички мъже се събрали и тръгнали да се бият, с изключение на осемдесет човека. Те се уплашили за парите си, за магазините и богатите си къщи. И за своя живот. Те се скрили сред жени, старци и деца.

А после войниците се прибрали у дома с победа. А тези осемдесет човека започнали да се оправдават – защо не тръгнали да защитават града? Повечето си намерили извинения, хиляди оправдания: внезапно заболяване, слабост в краката, жената раждала, детето се разболяло, избухнал пожар….

Много красноречиво. И само трима откровено признали, че са страхливци. Срамуват се, но молят да ги накажат справедливо. Те нямали друго извинение.

И на тези трима граждани било простено. Два месеца всички ги избягвали и не общували с тях. Но тези тримата проявили разкаяние и помагали на всички, изкупвали вината си, както могли. И тогава лошото било забравено. А пророкът казал: този, който честно признава вината си и не търси оправдания, е достоен човек. Той е в състояние да поправи грешката си. И следващия път ще постъпи правилно. И така се случило, между другото.

А лицемерите са непоправими. Отново ще ви предадат, защото са намерили извинения предварително. Те се оправдават предварително и след това вършат гадното си дело.

Отначало човек се оправдава, а след това ви предава. „Бях притиснат от обстоятелства, бях се напил, нужни са ми впечатления, измяната – това е нормално, всеки го прави, в крайна сметка аз съм жив човек!“ Така се оправдава и след това – предава.

Отначало той се оправдава: „Имам нужда от пари, дори и да не ги върна, няма нищо страшно, той (който ми ги даде) има много пари. И наистина ми трябват, така че ще ги взема и няма да ги върна. Или ще ги върна, когато забогатея! ” После взел и не върнал.

Отначало той се оправдава: „Какво толкова? Трябва ми тази позиция. Шефът и без това не понася колегата и е готов да го уволни. Ако поукрася малко ситуацията и преинача думите на колегата към шефа, просто ще ускоря процеса. Колегата сам си е виновен, и без това дрънка наляво и надясно! ”… Такъв човек ще се оправдае и после ще направи донос.

Извиненията и обвиненията са признак за това, че някой ще ви натопи и ще ви предаде в труден момент. Такъв човек не трябва да се бори със съвестта си, той отдавна се е договорил с нея. Постигнали са пълно разбирателство. А ако човекът не се оправдава, признава вината си и се опитва да поправи това, което е направил, това е нищо. Това е нормално поведение. А грешката може да бъде простена, ако е поправима …

econet

Автор Анна Кирянова

Лошите идвали при нас за да ни дадат урок? Стига! Те идват за да ни спрат да правим добро!

„Всеки човек, когото срещаме, ни давал урок. Лошите идвали за да ни научат на нещо. Лошите си тръгвали след като си свършели мисията. Лошите не ни пречат, те ни издигат…

Цялата статия

Eзотерика: Трябва ли да се прощава на предателите?

Въз основа на разбирането, че е важно да се слуша и да се чува душата, се случва така, че Разумът на Душата винаги знае и вижда, какво е най-добре да…

Цялата статия