Ако не можете да се справите със силата си, тя сама ще се разправи с вас

На всеки се дава дар при раждането. Много дарове, различни. А един е главният, най-важният. Точно този дар ръководи човека цял живот. Води го. Подсказва му.

Трябва само човек да се разочарова от себе си, да спре да се стреми към онова, за което го моли душата му – и започва разрушаването на личността му. Дарбата му се превръща в непреодолима тъга, в неразбираемо, постоянно потискащо състояние. Няма усещане за реален живот. Има усещане за съществуване.

Понякога е нужно съвсем малко, за да върне човек към живота и радостта, дори ако вече е успял да разруши много неща. На искрения и мил, но загрубял с времето – да си вземе малко сладко кученце. А друг, който обича технологиите и приключенията, да си купи стара кола. И човекът разцъфтява. Той изпълнява това, което е неговото предназначение, неговият дар.

Не рядко, за съжаление, човек никога не се връща към себе си. Забравя напълно себе си и превръща своя дар в зло. Става нещастен и прави нещастни тези, които са му близки.

Могъл е да бъде герой – но се оказва от другата страна на закона. Могъл е да бъде музикант, писател, художник – но намира себе си на дъното на бутилката. Могъл е да помага на хората – но увяхва в самота, тъй като е разочарован от всичко.

Тя би могла да бъде актриса – а вместо това прави сцени на роднините си. Могъл е да бъде велик войн, но вместо това воюва с членовете на семейството си. Би била прекрасна учителка и обожава децата – но работи като продавачка, усещайки всеки ден, че това не е за нея. А нейната приятелка би бил прекрасна продавачка, но работи с деца, които ненавижда.

Този дар може да издигне човек на самия връх. Или просто да намери своето тихо щастие. А може и да унищожи човека. Напълно. Той постоянно ще му напомня за себе си. Разбира се, ще се опитват да го заглушат, да го удавят. Но колкото повече го смазват, толкова повече той ще проявява тъмната си страна. Той търси изход. Поне някаква реализация. Защото това не е само дар, а е и огромна сила, дадена му за неговата реализация, за неговото осъществяване.

И ако тази сила не бъде използвана, тя винаги ще намери изход и ще нанесе удар. По самия човек. Тъй като той няма пътища за реализация. Но иска да съществува. В каквато и да форма. Този дар – той е жив. А всичко, което е живо, има своя собствена енергия и иска да живее.

Колкото по-малко хора използват дарбите си, толкова по-нещастни се чувстват, толкова по-дълбоко пропадат.

Колкото повече човек е усвоил даровете – толкова по-щастлив е той.

esotericblog

Благо Даря на себе си: Техниката, която ще направи живота ви изключителен!

Благодарността има мощно позитивно послание. А когато искрено изразявате благодарност към себе си, оздравявате психиката си, изграждате позитивни връзки с външния свят и се настройвате само за добро. Това е…

Цялата статия