Защо му е на вирус да си сложи корона?!

Защо вирусът си сложи корона? Защо върху цялото човечество се стовари тази напаст и какво трябва да правим, за да не изчезнем като вид? Отговорите на въпросите, които сега вълнуват света, са дадени от два основни и добре познати закона.

„Микроб – това е нищо. Почвата е всичко”, гласи първият закон на хомеопатията. Независимо дали е микроб, вирус – това не е толкова фундаментално; те се развиват само в благоприятна за тях среда. Самата среда им помага в това! Средата в случая е състоянието на нашето колективно, но и лично неосъзнаване.

Коронавирус

В момента сме свидетели и участници в нарастващата с всяка минута пандемия от паника и страх пред този невидим и новоизлюпен от природата (?) таен агент. Отначало у хората се заражда страх от нещо. Биотови проблеми, липса на пари, страх за здравето на близките. И тогава на базата на този или онзи страх се ражда вирус, съответстващ на тези вибрации на страха.

Тоталната подозрителност и мнителност, страхът от загуба на контрол над обичайния начин на живот, сформират благоприятна почва за разпространението на вируса.

Как може обикновеният човек да остане здрав? Като осъзнае, че колкото по-малко паника има и повече вътрешно спокойствие и самоконтрол – толкова по-здрава е почвата както на индивида, така и на цялото човечество.

Друг фундаментален закон на хомеопатията гласи: „Подобното се лекува с подобно, но с малка доза.“ Появата на такъв вирус стана неизбежност в настоящето, тъй като човечеството стигна до такава опасна линия на своето развитие (или по-скоро деградация), когато се случиха глобалните подмени на понятията в общочовешките ценности. Незначителното стана велико, а великото се обезцени.

Култът към красивата опаковка изяде ценността на стоката вътре. Човешкото Его си надяна короната на величието, избирайки силата и броя на нулите в банковите сметки като еталон на щастие и мерило за успех.

Човечеството е потънало в жажда за пари, власт, в разделянето на сферите на влияние. Всичко естествено и природно неусетно бе заменено от сурогатно и изкуствено – като се започне от храните и екологията на средата и се завърши с човешкото тяло, раждането на деца, човешките отношения.

Светът вече направи опасен скок в безбожие и разединение. Брат върви срещу брата, мъж срещу жена. Нация срещу нация. Последва ожесточена битка за притежаването на ресурси, без да се спазват правилата на честната игра. Светът е затънал във войни и насилие: домашни, междуплеменни, междурелигиозни. 80% разводи, прогрес на безбащинството при живи и успешно живеещи далеч бащи.

Мъжете, започнаха да презират мъдрата старост, сега сменят съпругите си с все по-млади, оголвайки тийнейджърското си съзнание, и развявайки гордо побелелите си коси. Жените изглеждат все по-груби и все по-мусулести, оставяйки главата си в работата. Децата, лишени от бащинска защита и майчина ласка, оцеляват в уединение, като удавят самотата си във високотехнологични джаджи. Расте племе, което не знае как да общува и да работи в екип, но иначе е свръхамбициозно и настроено свръхпотребителски.

Тялото – сложна, гениално сътворена от природата система с обратна връзка, започна да се възприема от нас като битов лего конструктор, който лесно може да бъде сглобен от частите на други тела. А откъде идват „резервните части“? В крайна сметка те не са в дивата природа. След като презряхме принципа „Всичко с времето си“, ние се превърнахме в канибали. И дори не се замисляме за обратната страна на тази страшна монета.

Ние сме фокусирани върху детайлите на ситуацията, върху малките неща, върху подготовката за живот и загубихме нещо главно. В ерата на нарастващ комфорт и удобство, умря нещо, което е особено важно. Къде е връзката с Природата, с Бога, със самите себе си ? Това вече сигурно ви звучи някак си смешно и неуместно. Природата? Това важно ли е? Нищо свещено не остава в борбата за оцеляване и за короната на световното господство …

Настъпва времето на Содом и Гомор на 21 век. Човек – царят на Земята и венецът на природата, оскотя дотам – със съзнанието си вече не се доближава до съзнанието на муха. До съзнанието на вирус … И тогава Висшето съзнание създаде свое лекарство за това вече тежко болно човечество. Което е най-добрата прилика с настоящия момент. Коронавирусът е природна нанотехнология за очовечаване на човека, която кара светът да трепери пред Нея – Природата-Сила.

Коронавирусът ни кара да осъзнаем своята уязвимост и незащитеност. Под карантина са градове и държави, надига се вълна на икономическа криза.

Хората са обезкуражени и не знаят какво да правят, освен да носят маски и да мият ръцете си, това им е казано за да оцелеят. Без да преосмислим какво се случва, ние просто няма да можем да оцелеем. Вирусът сваля маските на Егото и прави всички равни – от царя до боклукчията. Както руската баня изчиства организма, така вирусът е готов да пречисти нашия егоизъм и съзнание. Той приземява света, занулява го, връщайки ни към понятието за стойността на човешкия живот. Вирусът сваля от Егото патосната корона на величието му като сапунен мехур. Показвайки на нас, хората, какво е наистина важно – и това е нашето БИТИЕ.

Важното е това, че в момента ние живеем, дишаме, създаваме. В надпреварата за ресурси приемаме Живота за даденост, а не като Велик Дар. Коронавирусът удря в самата сърцевина връзката на тялото на човека с Живота – в дишането. Сякаш ни показва колко дълбоко човек се е отклонил от своята Божествена природа и как внезапно е станал смъртен.

Memento Mori- Помнете смъртта. Помнете я, не я пренебрегвайте. Уважавайте я, тя е част от този Живот. Винаги бъдете готови за това. Това е единственият начин да познаваме и да живеем качествено Живота си – признавайки Смъртта. Осъзнавайки своето свещено благоговение пред нея и оценявайки това, което е в момента.

Подобното лекува подобното. Природата не греши. Тя е в състояние да издигне и да изцели скрития дълбоко в тялото, и като правило – несъзнателен страх от смъртта

Просто трябва да го видите в себе си, за да осъзнаете своята уязвимост. Това е достатъчно, за да се промени радикално благоприятната почва за вируса. Той е в състояние да живее само въз основа на страх и чувство на незащитеност. На здрава почва у човек с високо ниво на щастие и осъзнатост, вирусът няма да може да се прилепи и да се размножава.

Нашето осъзнато отношение към живота като към най-висша ценност на човешкото съществуване, благодарност към него и постигането на вътрешен мир, е най-добрият начин за профилактика и възраждане.

Това е най-добрият принос на всички за здравето на цялото човечество. Свалете короната на мнимото величие на вашето Его. Признайте страховете си и ги пуснете. Върнете се към неутралното Тук и Сега. В него се открива връзката на Човека с Бога и се отваря коронната чакра. Коронавирусът ще замине в небитието, ако човечеството осъзнае дълбокия смисъл на появата на този отровен агент.

И не забравяйте да Благодарите!

източник

Съдбата – това е умението да се вземат мъдри решения

Вярвате ли в съдбата? Мислите ли, че всеки от нас има свое предназначение? Понякога хората си мислят, че техният жизнен път е предопределен свише и че нищо не може да…

Цялата статия