Ако се страхувате да не загубите нещо, значи вече сте го изгубили

Има много причини да не можем да постигнем щастие, но три от тях са основни:

страх,
завист,
вина.

И всички те са в самия човек.

Страхът прави от човека духовен мъртвец. Сенека казва, че можем да притежаваме всичко, само ако не се страхуваме да го загубим по всяко време. И в тази връзка може да се допълни, че ако се страхувате да не загубите нещо, значи вече сте го загубили. Страхувам се да не загубя кристална ваза, скривам я в килера, не я използвам и по този начин я губя.

Този, който се страхува да не загуби живота си, вече е мъртъв.

Някои от моите пациенти имат натрапчив страх от смъртта. Успокоявам ги по следния начин: „Не се страхувайте да умрете. Като личност вече сте мъртви. Хайде да възкръснем.“ Това помага на интелигентните веднага. Те веднага започват да използват живота си правилно и започват да се изкачват в планината. А когато тръгнете нагоре, няма време да мислите за смъртта. Мислите как да се изкачите до върха.

Между другото, когато се изкачвате нагоре, постигате целта си, мислите по-малко за това как изглеждате.

Завистта убива човека, защото той спира да живее собствения си живот, тоест губи себе си и започва да живее живота на този, на когото завижда.

Тези, които се занимават с личностното си израстване и се занимават повече със собствените си дела, отколкото с тези на другите, не завиждат. С този подход със сигурност ще има успехи и основания за радост. В крайна сметка, ако правите нещо систематично и методично, не може да има такова нещо, което с времето да не го направите по-добре!

Но може да се използва и завистта: за да разберем каква способност не сме развили. Завистта може да организира правилно вашите дейности. Просто трябва да постигнете това, което има човекът, на когото завиждате. Няма да има провали. Тъй като завиждате, значи имате способността, която може да ви доведе до това, което искате. Не завиждам на певците. Нямам слух и глас и желание да стана певица. Но аз завиждах на математиците. Но завистта изчезна веднага, когато усвоих висшата математика.

Усещане за вина възниква у онези, които мислят, че са Богове или живеят по чужди правила. Само Бог може да бъде виновен. Той знае всичко, може да предвиди всичко. Следователно е необходимо да се отървете от неосъзнаваната мисъл, че сте Бог и да заживеете по правилата, които вие сами сте разработили въз основа на собствения си опит.

У здравия човек при неуспехи, възниква само чувство на досада. След това започва да мисли, да търси грешките си и да усъвършенства правилата, по които живее.

Ако книгата ми не ви харесва, вие ще ме критикувате, ще коментирате – ще се дразня, но няма да се чувствам виновен – не съм Бог! Просто ще преправя тази книга още веднъж.

Страхът, завистта и чувството за вина са чувствата, които пречат на насладата от живота. Да бъдете тук и сега, да сте в ситуация, а не в мисли и фантазии, които ви отдалечават от живота. И се оказва, че вместо да живее, да се радва на живота, човек губи ценно време за страх, завист и за чувство за вина.

Както казва М. Е. Литвак, здравият човек не се чувства виновен, той изпитва досада.

Но какво е досада?

В речника има интересен резултат:

Досада, огорчение; да правиш нещо на някого напук, да се смееш, да се дразниш, въпреки всичко.

Така че когато се провалим, се ядосваме, чувстваме се разочаровани и започваме да търсим начини да го направим, например да успеем или да изпитаме радост.

Понякога човек сам се ограничава от щастието, изтласква го настрани, огражда се, прави всичко възможно само и само за да си остане нещастен.

Това е много често срещано и не напразно има поговорка: „Който сега много се смее, много ще плаче по-късно“. Сякаш щастието се постига само когато човек страда преди него.

Или това, че не трябва да се радвате твърде много, иначе после със сигурност ще има наказание.

Тези и други нагласи, които се дават от родителите и от вътрешния кръг на детето, след това оказват силно въздействие върху последващия му възрастен живот, правейки го по-малко пъстър, по-сдържан и по-ограничен.

econet