Един ученик трябвало да бъде съден защото намушкал свой съученик с нож.
Причината за отчаяната му постъпка бил ежедневния тормоз. Момчето било гърбаво.
„Гърбав!“ – жертвата го „поздравявала“ така всеки ден в продължение на няколко години.
Кони произнесъл най-кратката и, може би, най-драматичната реч в адвокатската си кариера. Той започнал по следния начин:
„Здравейте, уважаеми съдебни заседатели!“
„Здравейте, Анатолий Федорович!“ – отговорило журито.
„Здравейте, уважаемни съдебни заседатели!“
„Здравейте, Анатолий Федорович!“ – отново, но вече с недоумение отговорило журито.
„Здравейте, уважаеми съдебни заседатели!“
„Здравейте, най-накрая, Анатолий Федорович!“ – отговорило журито с голямо раздразнение.
Кони повтарял своите поздрави отново и отново, докато съдебните заседатели, съдиите и всички присъстващи (процесите били открити в онези дни) не избухнали в ярост, настоявайки „този луд“ да бъде изведен от съдебната зала.
„А това бяха само тридесет и седем пъти“, завършил „речта си“ адвокатът.
Момчето било оправдано.
*Анатолий Федорович Кони (1844 -1927)