Разбрахте ли, че отдавна сте „резервният човек"?

Резервният човек е мощен ресурс, храна за Егото, и е просто удобен! Като резервен чифт обувки; поизносени удобни обувки, които са толкова приятни за обуване, ако сте уморени от токчетата.

Няма нужда да се самозалъгвате и да се надявате, ако седите на резервната скамейка. Ако сте за другия – алтернативно летище, което понякога използва. Но полето е обрасло с плевели и играчът е загубил силата си.

Резервният човек

Понякога човек не разбира веднага, че за другият е – просто „алтернативно летище“. Резервен човек.

Към Резервния човек се обръщат от скука, от самота. Обаждат му се и му пишат, когато всички са избягали и няма кой друг да се обади и пише. Няма с кого да прекарва времето си. И тогава обещават да се обадят отново. Казват: „Ще се върна скоро“ и не идват, не се обаждат, не пишат дълго, дълго време. Играят с други …

На резервния се подава сигнал „Помощ!“ в трудни времена. Оплакват от проблема, споделят нещастие, търсят помощ. И после дори забравят да благодарят. До следващия път, докато отново не им потрябват помощ и подкрепа.

В личните взаимоотношения резервният човек отдавна е изваден от играта. Да го захвърлят, да идат при друг, да уредят живота си. Но ще посещават резервния играч понякога, когато им е удобно. И ревниво да следят той да не е започнал своя игра, да не е уредил живота си. Това е моят резервен човек! Нуждая се от него! В резерв. Никога не знаеш за какво ще потрябва …

Това че мъж, напуснал семейството си, отдавна живее с друга, но посещава бившата си съпруга и й вдъхва надежда, е често срещано явление. Или обратното: мъжът живее спокойно в семейството си, инвестира в него, изгражда семейно благополучие, играе в екип. А отстрани държи „резервна жена“. Свое собствено малко алтернативно летище, където понякога може да кацне временно.

Резервният човек е мощен ресурс, храна за Его, но е просто удобен! Като резервен чифт обувки; поизносени удобни обувки, които са толкова приятни за обуване, ако сте уморени от токчета.

И е добре да знаете, че някъде имате тези резервни обувки. Можете да ги носите, ако трябва да влезете в калта или да отидете на вилата. Нека лежат и да чакат своя час! Рано е да ги даваме на други, те все още са доста използваеми.

Можете да седите на резервната скамейка през целия си живот, мечтаейки някой да напусне играта. И тогава можете да влезете на терена; също да играете и да печелите при равни условия … Но по някаква причина те викат други, млади, свежи, енергични.

Тези, които дълго време седят на резервната скамейка са остарели и са загубили формата си. Те ще бъдат призовани само в краен случай. Ако няма друг избор. Междувременно той може да вика за любимия си играч и да го поздрави за победата. И да го подкрепи, ако попадне временно на същата пейка.

Няма нужда да се ласкаете, ако сте назначени за „резервен човек“. В това няма нищо лирично. Животът е един; няма резервни. А играта приключва рано или късно. Вървете; търсете тези, които се нуждаят от вас. Който е в състояние да оцени лоялността, предаността, честността, присъщи на търпеливите „резервни хора“.

Няма смисъл да оправдаваме нечие поведение и пренебрежение; толкова е просто – те не ни харесват и не искат да играят с нас. Както в детството. Но в детството имаше още много време пред нас. Имаше запас. А сега – остава много малко до края на играта …

Анна Кирянова